Това, което си спомняме, е ИСТИНСКАТА, наша идентичност, която сме забравили нарочно или без да искаме, за да слезем в тия измерения и плътности.
Като се гмурнеш надолу в тежките плътности и забравяш кой си и какво си.
Защото ако не забравиш, няма да преживееш нещата, заради които си се гмурнал.
Всъщност част от причината да забравим е за да можем после да преживеем процеса на спомнянето.
Ние имаме една идентичност и тя е светлина, всички останали идентичности са местни маски, които надяваме, за да можем да преживеем това или онова...
Излиза, че преходът е свързан със спомнянето на онова, което сме ние.
Друг вариант, ако ти е по-лесно - да ставаме все повече себе си, колкото повече се осъзнаваме, толкова повече се разширяваме, защото няма нищо друго освен нас.
Та преходът е осъзнаване на по-голяма част от нас. От трета в четвърта плътност, после нагоре не знам, за пета, шеста и т.н.
Башар казва, че минаваме от едно ниво на друго, когато осъзнаем, че нивото, на което сме, не е нещо външно от нас, а е част от нас, така, за да минем в четвърта плътност, трябва да осъзнаем или да си спомним, че цялата трета плътност с целия свят, хора в него, животни, планети и звезди - всичко това е само част от нас, а не ние живеем в него.
Сега съгласи се, че идентичностите са несравними - едно е ти да си АН, от тяло на толкова години с такива приятели и роднини, такава професия и хоби и т.н.
А съвсем друго е ти да си съществото, което е побрало себе си и се явява в тоя смисъл сам господ бог за цялата планета с всички същества на нея, извън нея и където още се сетиш из всичките кътчета на тая плътност.
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|