Защото човек все някакви убеждения има.
Башар казва, че прилича на ин-ян, в черното има бяла точка, в бялото има черна точка, в светлото има възможност да се мушнеш оттатък и в черното има възможност да се мушнеш в светлото. Обаче като си от светлата страна, т.е. имаш позитивни убеждения, те са широко скроени и ти виждаш входа към черното, виждаш и всички останали убеждения и можеш да избираш.
Докато ако си в негативно убеждение, входът към светлото, т.е. бялата точка, не я виждаш, трябва да прослушам тоя участък още веднъж от което говори.
Хъбард казва нещо по-лесно и разбираемо, представи си стрели, когато си в негативното, те са разбъркани напосоки и във всички посоки, когато си в позитивното, те са подредени в една посока, все едно ги сресваш.
Затова, казва Хъбард, когато правиш процесинг, си заминават само негативните убеждения, защото стрелите изправят посоката си, но процесингът не влияе на позитивните убеждения, защото те са си сресани и стройно подредени.
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|