Аз не говоря за периода, когато човек се е научил, тогава и баба знае.
Говоря за времето, когато човек не може да стигне до научаване.
Образно пак ще ти го подам - 10 човека пипат горещ котлон и се изгарят леко, те развиват философия да не пипат котлоните и всичко е наред.
Обаче един се е опарил доста яко и преди да развие каквато и да било философия, трябва да се намаже с мехлем и да се пази.
Не можеш да лекуваш тежко изгаряне с позитивна нагласа.
А когато някой с години си бае и мрънка на определена тематика, най-често се е опарил жестоко и има нужда освен от позитивна нагласа и от конкретни действия.
Аз не философствам, АН, минала съм по тоя път. Премахвала съм много трънчета само с промяна на нагласата, но за някои трънчета съм имала нужда и от пинсета.
Обаче когато си сред 10-те леко опарени, не можеш да разбереш силно изгорения и илачите, които му предлагаш, са му неадекватни.
Ако помагаше само позитивната нагласа, отдавна да е помогнала. Но освен нея трябва мехлем, а понякога и скалпел. Или пинсетка.
Разбираш ли, че хората без проблеми не пишат с години за проблемите си. Човек никога не говори за здравето си, говори за болестите си.
А болестите не винаги се оправят с елементарна смяна на нагласата, има си нужда и от техники.
Който ходи на йога, не виси там само да си прави позитивна нагласа, има стойки, асани, мудри. Що не затвори очи и просто да се позитивира?
Той погледна цветето и стана цвете край пътя
|