Re: Постулати и интуиция / Религия и мистика / Процесинг

какво точно влагаш в понятието постулат?

защото - ако е това, което Кайли е вложила в началото на темата:

"Постулатът е теория, внедрена в подсъзнанието ни тихомълком от нас самите, от телевизията, от училището, в детството ни, преди година или преди ден.
Постулатът е мисъл, която така се е прокраднала, че ние сме я приели безрезервно за вярна.
Всеки има различни постулати, общо като хора имаме общи постулати, българите имаме отделно общи постулати.
Ако човек е "нащрек" към мислите си, започва да забелязва постулатите. Ако за всяка една мисъл започне да си задава въпроса - това моя мисъл ли е, кой ми я е казал, кога съм я одобрил, защо продължавам да я нося със себе си, започва да си преразглежда постулатите.
Не всички постулати са лоши и трябва да бъдат изкоренени. Има такива, които помагат на човек в текущия му жизнен цикъл, и те е по-добре да останат.
Но има и такива, които му пречат.
Затова целта не е да се изтръгнат всички постулати, а да се отсеят пречещите, те може би в друг момент от живота са били полезни, помагащи, но е минало време и човекът се е променил, други задачи са дошли на дневен ред, за решаването на които са му необходими нови инструменти, нови ключове, които да отключват новите врати.
А той все още опитва със старите.

Битието в тънък план непрекъснато се движи, едни врати се затварят, други се отварят, днес тук е имало врата, през която сме влезли, утре тази врата се е затворила, обачи ние помним, че сме влизали оттук и бием стената с глава, докато нова врата се е отворила в съседство.

Интуицията разпознава вратите, ако ни е чиста интуицията, тя ни води точно както усетът води пчелата към кошера през девет поляни в десетата.
Ако разчитаме на ума си, ние всъщност работим с набора от идеи, които той съхранява, т.е. с постулатите. И се движим като слон в стъкларски магазин.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя "

то е - простете - твърде омешано, което го води към невъзможност за общовалидност. Което пък обрича текущата дискусия, ако не на безплодност, то на слаба реколта.