”Светът е пълен със светлина, а ние й хвърляме сянка”
Михаел Лайтман, един от най-извесните кабалисти на нашето време, отговаря на често задавания от хората въпрос: накъде върви човечеството?


- Интересно нещо е това човекът – казва той. - Стигнал със своя ум небето, смята, че няма нищо по голямо от него. Няма нищо, което не може да разгадае. А не може да проумее най-елементарното нещо в себе си - топлината изпратена му от Небесата. Не може да види светлината, която създава всичките блага.

Питат го - защо в последно време се случват толкова много сериозни природни катастрофи като страшния горски пожар в планината Кармел в Хайфа? И ето неговия отговор...

- Общата тенденция на природата е такава, че природните катастрофи, за съжаление, стават вече обичайни в целия свят. И колкото повече израстваме, толкова по-често чуваме за тях.
Науката кабала объяснява това така: Творецът през цялото време ни развива, от началото на творението и до края, в една посока, по права линия – и Той няма да отстъпи. Тоест съществува много проста формула: природата през цялото време усилва въздействието си върху нас принуждавайки ни да растем.
През целия предшестващ етап на развитие ние сме израствали под въздействието на висшата светлина, на висшата сила, на природата, на Твореца, по начин, по който да увеличаваме егоистичното си желание. Такова е развитието на човешката цивилизация, което продължило десетки хиляди години.
Развитието се е подчинявало на една проста формула: егоизмът растял от поколение в поколение в продължение на човешкия живот и ние сме го реализирали направо, придобивайки всичко, което желаем и развивайки всички средства за това. Затова, нямало никакъв проблем – трябвало правилно да се използва всичко наоколо: човешкото общество и природните ресурси, за да получаваме все повече..
Но краят на 20 век (времето, за което кабалистите отдавна говорят) беше не само край на хилядолетието, но и край на цялата минала парадигма, на целия този принцип на развитие, когато сме израствали в егоизма си с единствената надежда все повече да го задоволим.
Настана време да направим изводи и да разберем, че така не може повече да продължава. Това повече не ни развива и не ни прави сити. Това се превърна в състезение, в бягане в кръг след изкуствен заек – и ние повече не искаме да участваме в нея.
Така не можем да се развиваме безкрайно. Цялото развитие преминава в 4 стадии. Ние стигнахме 4-я стадий и напълно завършихме първия етап на развитието. Кабалистите отдавна изчислили, кога ще се случи това и назовали датата: 1995 год.
И постепенно започваме да преживяваме криза във всички области: в семейството, възпитанието, културата, промишлеността, държавните отношения и главния проблем – с климата.
Заради дисбаланса, който създаваме чрез своите неправилни отношения един с друг, като не променяме своя подход към развитието, ние много силно нарушаваме общото равновесие в природата. Ние внасяме дисбаланс на човешките взаимоотношения в цялата природа.
Страстите на материалния живот: желание за храна, секс, семейство, богатство, слава и т.н., са борбата между материализма и кабала.
Човек, който е започнал да разбира, че тези неща губят за него своята притегателна сила, независимо, че всички те са в него, че това не е главното в живота, встъпва в противоборство, за да се издигне над този свят, защото вече не му достига смисъла в живота. Той не знае за какво да живее.
Древногръцката философия твърди, че нашият свят е реален, ние трябва да живеем в него и да го развиваме.
Срещу това стои подходът на кабала, която казва, че трябва да се издигнем над този свят, защото той вече не ни удволетворява и да постигнем реализацията на замисъла на творението.
Аз бих казал, че ние се намираме на много напреднали, добри нива, въпреки, че винаги искаме да постигнем повече. И ще постигнем победа в тази война.
В нашето желание за промяна всичко е ясно, за него няма какво да се обяснява. Но трябва да си изясним какво точно искаме.
Дори ако твоите желания не са в унисон с духовното, по време на ученето, висшата светлина ще ти подейства и постепенно ще те настрои правилно. Главното е, да се стараеш да анализираш своите намерения.
Нашите усилия са не в ученето, не в разбирането, а в намеренията: за какво уча, защо, какво искам от това. И дори ако всички твои вътрешни разчети са неправилни – това не е важно. Ако ти задействаш намерението, светлината ще му въздейства.
Защото светлината действа не на желанието, а само на намерението (на егоистичното, за да го превърне в алтруистично). Тъй като тя идва отгоре, през световете, които вече са облечени в намерението, в отразената светлина.
Затова, ти не можеш да получиш висшата светлина, ако не създадеш и отразена светлина. Отразената светлина е намерение.
И затова, ние нямаме избор – всичко зависи само от това, как ще задействаме намеренията. Дори ако те са неправилни, както при малкото дете, което още нищо не разбира – това не е важно. Главното е, че висшата светлина има какво да поправя!
Нашата задача сега не се състои в това да изучаваме светлината и нейната роля на въздеиствие върху нас. Тя я има и ще я има дали ние желаем това или не. Така е устроен този свят , в който живеем. Ние не трябва да и помагаме да възсияе, а трябва да разберем как да премахнем от пътя и препяствията.Или както казват мъдреците:"Светът е напълнен със светлина, а ние и хвърляме сянка".
Ние трябва да разберем, че сме едно, както са едно органите в тялото на човека и когато един заболее цялата система се руши. Не е ли така и с вселенския организъм? Ние сме едно, първо защото сме негово отражение и второ защото ние с Него ставаме партньори и се стремим към обща цел, основавайки се на хармонията на нашите желания.
Създали сме думата „съмнение”, дума която използваме за собственото си възприятие за света. Щом то е създадено от нас, ние сме тези, който трябва да го преодолеем и намерим пътя към целта. Висшето щастие се състои в простото опознаване на своя път. Дори ако още се съмнявате и не сте застанали на този път, достатъчно е да знаете къде искате да отидете, какъв искате да бъде вашия нов живот, какво искате от него, какъв маршрут да изберете.Дори само това създава увереност, вселява радост, мир в душата, топлина в делата, радост в сърцето.
Катаклизмите ни дават уроци по единство в хармония на делата към благата на Земята.
Дали ще ги разберем зависи от нас. Ако не - те ще ни заставят да го направим. Изборът е наш. Друг път няма.
Да се обърнем към светлината, която уплътнява, материализира благата на нашето отдаване .
Рубриката „Кабала” се води от Емилия Иванова, Лондон.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя