Берлин, април-май 1945 година. От столицата на Райха вече са останали само димящи развалини. Под неудържимия натиск на съветската армия последните оцелели от Вермахта, СС, Народното опълчение (Volkssturm) и Хитлеровата младеж (Hitlerjugend) се бият храбро за всяка сграда, точно както и противниците им при отбраната на Сталинград две и половина години по-рано. Колко ли са били изумени съветските войници, когато в един храм в източните предградия най-неочаквано намират телата на около хиляда тибетски лами, всеки с кама, забита в корема?! И до днес не става ясно дали това е ритуално самоубийство или екзекуция, още повече, че никога този въпрос не е коментиран официално. Както и да е, въпросът всъщност бил: Какво са правели те при нацистите?
Най-напред нека да стане ясно едно нещо. Заблуден е всеки, който си мисли, че нацизмът е измислен от Хитлер и основно представлява простаци, пардон, щурмоваци с кафяви ризи, които издигали клади от книги и разритвали с ботушите си разни (добри) демократи и евреи по немските улици. Зад този лумпенизиран образ на "фашагите", наложен на света от победителите във Втората световна война, всъщност стои много дълга и сложна предистория. А това, че щурмоваците (Sturmabteilungen) са били лумпенпролетариат и дори Хитлер се отървава от тях - то е самата истина, но не е предмет на настоящата статия. Нацизмът не се появява единствено вследствие на недоволството на немския народ от Версайския диктат. Причините и идеологическите му корени са далеч назад както в традиционната, така и в езотеричната история на човечеството. Тази статия има за цел да хвърли светлина само върху един от многото аспекти на нацизма, без излишни емоции и клевети, тъй като е много лесно и непочтено да се оплюват и осмиват победените във всяка война.
В края на ХІХ и началото на ХХ век в Германия и Австрия процъфтявали различни езотерични общества, стремящи се да положат основите на възродената германска идентичност. Мистичното общество, което издига Хитлер, се нарича "Туле" (Thule Gesellschaft). Появява се в Мюнхен през 1918 г. като баварски клон и политическо лице на основания в Берлин 6 години по-рано таен "Орден на германците" (Germanenorden). Както и останалите затворени пангерманистки общества от това време, клубът се стреми към осъществяване на идеала за обединен и силен германски райх и има категорични антиеврейски и расистки възгледи. Освен историческите особености, като основа за тях служи и старото противопоставяне между слънчевите сили на светлината, представени от русите, светлокожи арийци и злите сили на мрака, олицетворени от по-тъмните семитски народи.
Подобен дуализъм изповядвали ученията на манихейците в Персия (ІІІ-ІV в.) и катарите в Западна Европа (ХІ-ХІІІ в.). Идеологическата база за пангерманистката кауза в по-ново време се формира още през ХІХ в. с публикуваните от френския граф Артур дьо Габон "Изследвания върху неравенството на човешките раси" (1853 г.), "Основите на ХІХ век" от английския философ сър Хюстън Стюарт Чембърлейн (1899 г.), както и с многобройните трудове на немския публицист Теодор Фрич. Всички те изтъквали превъзходството и чистотата на германската раса и заклеймявали евреите и негрите като дегенерати. Нацистката идеология намира подкрепа и в епохалния труд на Чарлз Дарвин, чието пълно заглавие съвсем не е толкова известно: "Произход на видовете посредством естествения отбор, или запазването на привилегированите раси в борбата за живот". Мотото на клуба е: "Помни, че си германец. Пази кръвта си чиста!".
Основател е Рудолф фон Себотендорф - богат интелектуалец, посветен в тайните на окултни учения като ислямски мистицизъм, алхимия, розенкройцерство, масонство и кабализъм. Същият купува закъсалия мюнхенски вестник "Наблюдател", който малко по-късно става официален печатен орган на нацистката партия под името "Народен наблюдател". Допуснати до членство са 250 влиятелни личности от Мюнхен и 1500 от цяла Бавария - журналисти, поети, професори и офицери от армията. Тук срещаме хора като идеолога Алфред Розенберг, Рудолф Хес (впоследствие главен секретар и адютант на Фюрера), юриста Ханс Франк (бъдещия генерал-губернатор на окупираната през ІІ Св. война Полша), политика Рудолф Горслебен - редактор на седмичника "Германска свобода", и Дитрих Екарт - журналист, поет и драматург. Официалната цел на патриотичното общество е изучаването на старата германска литература и популяризирането на нордическата култура. Седалище на "Туле" стават няколко етажа от мюнхенския хотел "Четирите сезона". Членовете посещават лекциите на писателя и политически теоретик Готфрид Федер, лекциите по старогерманско право на Йохан Херинг, както и организирания от Валтер Нойхаус "Кръжок за възраждане на северогерманската цивилизация".
Организацията получава името си от легендарния остров Туле, описан от римския историк Полибий (около 150 г. пр. Хр.), "на 6 дена плаване северно от Оркадите" (Оркнейски о-ви, Шотландия), който е наблюдаван при пътешествие на Питей в края на 4 в. пр. Хр. За съществуването му свидетелства и Плиний, който в своята "Естествена история" казва, че "Туле е най-далечната от известните ни земи" и че "там по време на лятното слънцестоене няма нощ, докато през зимното властва мракът". Според римския историк и писател Тацит "там океанът е скован" и "последните отблясъци на слънчевия залез остават до изгряването на новия ден", а същото споменава и посветеният в окултизма Плутарх. Подобно на Атлантида, този остров бил център на високоразвита цивилизация. По неизвестни причини тя изчезнала преди около 6100 години, вероятно вследствие на някакъв катаклизъм. Тулистите вярвали, че не всичките й тайни са безвъзвратно изгубени. Тези, които са останали, се пазят от древни, високоинтелигентни същества (аналогични на Учителите от теософията и от религията на Бялото братство). Тези свръхсъздания обитават вътрешността на Земята, която всъщност е куха (!) и са оригиналните "нордически свръхчовеци", от които произлизат арийците. Истински посветените хора биха могли да установят контакт с Учителите посредством магично-мистични ритуали, при което да бъдат надарени от тях със свръхестествена сила и енергия. Целта на посветените била посредством тази енергия да създадат раса от свръхчовеци, която да изчисти Земята от всички "по-низши" раси.
Тулистите се вдъхновявали от Тацит, който през 98 г. сл. Хр. в съчинението си "Германия" описва как войнствените и непокварени тевтонски племена, предвождани от Арминий, сразили легионите на упадъчните покварени римляни в епична битка през 9 г. сл. Хр. всред горите на Тевтобург. А когато през ІХ в. езическият саксонски принц Хайнрих се стремил да основе независима от франките германска държава, той открил и превел древни източни ръкописи, от които научил, че неговият народ е пряк потомък на Туле.
Далеч извън рамките на тайното общество била разпространена вярата в космологията на Ханс Хорбигер - "учението за вечния лед" (Welteislehre), намерило стотици хиляди поддържници в Третия райх. Социологическо проучване, проведено през 1953 г. от Мартин Гарднър, показва, че последователите на Хорбигер в Германия, САЩ и Великобритания наброяват повече от милион. Според него преди около 15 млн. години близо до Земята преминала огромна луна, чиято гравитация предизвикала появата на нашите прадеди - гигантите, живеещи всред лед и сняг. Същите гиганти, за които свидетелстват както древните исландски и норвежки саги, така и Библията (Битие 6:4), не са изчезнали, а само са заспали. В "Песента на нибелунгите" те спят под тевтонските планини, а според теософията на Елена Блаватска арийците са раса от свръхнадарени хора, които оцелели при катастрофата на Атлантида и тяхното висше познание останало незасегнато. В "Тайната доктрина" Блаватска твърди, че те спят в тайни пещери в Тибет, а посветени в тайната са тибетските лами.
Нацистките интелектуалци и водачи били привлечени от тайните тибетски учения, достигнали до Запада. Посветените членове на пангерманистките общества вярвали в езотеричната история на света, а тя е съхранена в най-непокътнат вид именно в архивите на тибетските манастири. По тяхна покана, тибетските лами пристигат още през 1929 г. в Германия и основават храмове в Берлин, Мюнхен и Нюрнберг. По всяка вероятност е имало тайни срещи между висшите нацисти и техните духовни водачи. От Тибет, още при основаването си, "Туле" възприема за свой символ свастиката, допълнена с кинжал и дъбови листа.
При избухването на червената революция в Германия от ноември 1918 до май 1919 г. "Туле" се превръща в таен център на съпротивата и финансира антикомунистически курсове и семинари в Мюнхенския университет. На тях е бил изпратен за обучение и завърналият се от фронта Хитлер, все още неизвестен. "Туле" инфилтрира тайни агенти в комунистическите въоръжени формации и трупа оръжие и амуниции за контрареволюция. Клубът организира и екипира доброволческите отряди "Оберланд", създава и контролира Германската социалистическа партия. Комунистите в Мюнхен започват масови обиски, арести и екзекуции, седем от които - на благородници от "Туле". Именно общественото възмущение от тези екзекуции настройва баварците в подкрепа на нацизма. С помощ от Берлин комунистите са разгромени, а техните водачи-евреи са разстреляни. Настъпило е времето на Ваймарската република (1919-1933 г.), а подписването на Версайския диктат предизвиква политическия възход на нацизма.
За да популяризира идеите си всред пролетариата и да противодейства на марксизма, още през ноември 1918 г. "Туле" формира Политически работнически кръг, начело с Карл Харер. Той знае, че работниците не биха възприели идеи, предложени им от привилегированите класи и затова използва механика Антон Дрекслер. На 5 януари 1919 г. Дрекслер става лидер на произлязлата от средите на този кръг Германска работническа партия (DAP). През септември с.г. младият Хитлер отива на сбирка на нейните членове и импровизирано произнася силно емоционална реч. Тя впечатлява тулистите и Дрекслер го кани в управителния комитет като отговорник за пропагандата. Хитлер попада на точното място, а "Туле" имат нужда точно от човек като него. Доброволец от войната, патриот, антисемит и силен оратор, той е идеалният кандидат за политически водач. Следващата година Хитлер застава начело на партията, която преименува на Национал-социалистическа германска работническа партия - НСГРП (NSDAP). Въпреки че така и не става член на "Туле", а е само слушател на техните сбирки, там той попада под влиянието на Рудолф Хес и особено на Дитрих Екарт - автор на прочулата се по-късно фраза "Германия, събуди се!" (Deutschland Erwache!). Последният става негов окултен наставник, на когото по-късно Хитлер дори посвещава "Моята борба".
Неуспешният мюнхенски преврат на Хитлер от 1923 г. предизвиква разцепление в "Туле". Основният повод е членството в тайната организация на хора от забранената тогава НСГРП и опасността от евентуално привличане на вниманието на властите върху дейността й. След 1926 г. активността на "Туле" намалява. Разбира се, съживява я нацисткият триумф от януари 1933 г. - сбирките в "Четирите сезона" стават по-мащабни отпреди, но са разтърсвани от раздори. Твърдолинейните членове не могат да приемат "деградирането" на езотеричното общество до социален клуб и този път "Туле" окончателно се разпада. Конспиративната природа на клуба силно се различава от масовия националсоциализъм на Фюрера. Редки са случаите на присъединяване на ветераните тулисти към НСГРП. Политическите им възгледи клонят повече към платформата на Германската социалистическа партия, която обаче е абсорбирана и радикализирана от Хитлер. Аристократичната атмосфера на "Четирите сезона" и дискусиите за германската идентичност отстъпват место на мащабните нощни факелни процесии.
Третият Райх забранява дейността на всички ненацистки тайни общества - масони, ротарианци и други подобни. Нещо повече - ограничава влиянието дори на бившите и настоящи членове на пангерманистките затворени общества (считани за масоноподобни). Въпреки че са оставени в редиците на НСГРП, завинаги им е отнета възможността да заемат ръководни постове. Окултната традиция в Третия Райх се поддържа основно от СС (Schutzstaffeln), чийто водач Хайнрих Химлер също е бил член на "Туле". През 1935 г. в рамките на СС се създава отдел за окултни изследвания - "Наследството на прадедите" (Ahnenerbe). Задачата на отдела е да осигури научни, антропологични и археологични доказателства в подкрепа на теориите на "Туле". Организирани са многобройни експедиции по света - за изучаване на индианската медицина в Южна Америка, за откриване на изгубената Атлантида и др. - точно като в трилогията на Спилбърг за Индиана Джоунс. Най-много обаче са експедициите до Тибет, които продължили в търсене на митичните градове Агарта и Шамбала практически без прекъсване чак до 1943 г.