Първата грешка е отказът от собствената цел, защото е труднодостъпна. Ако човек, мислейки си за целта, буквално лети, предвкусвайки щастие, значи е достигнато това същото единство. В това състояние душата пее, а разумът удовлетворено потрива ръце. Обърнете внимание – това засега е все още стадият на определяне на собствената цел.
Но ето изниква въпросът за начините и средствата на нейното достигане. Ако мечтата изглежда необичайна, разумът започва да се опасява да не полети в облаците и търси начини да отхвърли напразния стремеж, за да се заеме с по-реални неща. На практика обаче разумът нито витае в облаците, нито стои на твърда почва, а се върти в жалката дупка на собственото си невежество.
Така нареченият трезв разсъдък, който се основава на обикновени стереотипи, не е в състояние да намери пътя, който действително да заведе при труднодостъпната цел. Пътят към успеха е винаги строго индивидуален и това се потвърждава от самия живот.
Истинската мъдрост, натрупана от вековете чрез опита на много поколения, гласи, че ФОРМУЛАТА НА УСПЕХА Е ПРОМЕНЛИВА И НЕЙНОТО ПОСТОЯНСТВО СЕ СЪСТОИ САМО В ТОВА, ЧЕ ТЯ ВИНАГИ СЕ ЯВЯВА ИЗКЛЮЧЕНИЕ ОТ ПРАВИЛОТО. А разумът сляпо приема за истина набора от общоприети стереотипи, които нямат никаква стойност. Така всичко е обърнато с главата надолу.
Единственото, което се изисква от разума на етап определяне на целта е да определи осъществима ли е тя по принцип. С това мисията на умника приключва. Но, дявол да го вземе, как?-ще възкликне здравомислещият разум. А виж това вече изобщо не е негова работа, той и без това неведнъж е показвал всичко, на което е способен, идиотът.
Способите и начините за достигане на целта сами ще се намерят, при това ще са такива, за които разумът дори не е подозирал. Той нищо не знае и няма как да знае.. Нужните врати ще се отворят, когато им дойде времето, с помощта на външното намерение. Задачата на ума се състои в това да насочи хода на мисълта в нужната посока и така да отключи механизма на външното намерение.

Втората грешка е безпокойството по повод отсъствието на резултат. Очевидно колкото повече се безпокоите, толкова по-бавно се движите към целта, ако изобщо се движите. Естествено в името на душевното си спокойствие човек винаги трябва да знае на какво да го базира. Трансърфингът дава това знание.

Вашето положение в пространството на вариантите спрямо целта прилича на лодка в открито море. За да се доберете до земята, трябва през цялото време да плувате на север, както сочи стрелката на компаса – направлението на хода на вашите мисли. Докато си представяте как доплувате до брега и слизате на него, вашата стрелка е насочена, накъдето трябва; всичко, което се изисква от вас, е да мислите за пристигането. Само това, нищо повече!
Но ето нетърпеливият разум започва да нервничи и притиска гребеца. А в правилна ли посока плуваме? А скоро ли ще стигнем? А ако не ни стигнат силите? А ако там няма земя? Не, разбира се, трябва да плуваме в съвсем различна посока!? В резултат стрелката на компаса започва да се върти и лодката променя постоянно курса си.
Разумът не вижда движението в пространството на вариантите и затова се съмнява и тревожи. Той е свикнал да държи ситуацията под контрол. Разумът ще се успокои само в случай, че му се възложи задача, при изпълнението на която той разбира какво прави. Затова му кажете да не клати лодката, а да държи руля по курса. Контрол над хода на мислите -–в това трябва да се състои задачата на разума.

С желанията нещата стоят по-сложно, това е най-естествената вътрешна котва. Добре би било да се избавим от нея? Пътят на Самурая например се състои в това да живееш все едно вече си умрял. Тогава няма от какво да се боим и какво да губим. По същия начит трябва да се движим и към целта – безстрастно, все едно вече сме се смирили с поражението. В този случай котвената свръзка ще бъде просто отсечена.
Ако не ви се удаде да се смирите, то поне трябва да повдигнете котвата. Да кажем така: има желание, което прераства в намерение да се действа, а има и въжделение, създаващо излишен потенциал. Второто е преди всичко страх от неуспех, просто сили нямам, а в същото време се страхувам, че няма да се получи. А защо се страхувам? Защото не мисля за целта, а за средствата за достигането и.
Необходимо е отново и отново да напомняме на разума си, че трябва да мисли за целта като за свършен факт. Естествено, че от време на време ще изплуват мрачни размишления, е, нека, няма да се борим с тях. Главното е да не забравяме, че всички тези дребни клатушкания не трябва силно да ни отклонявата от курса.

Третата грешка е мятането от една цел към друга. Най-сложно от всичко е да умееш да чакаш, съхранявайки при това спокойствието на господар на ситуацията. Необходимо е да издържиш изпитанието на паузата, в течение на която нищо не се случва. Това е своего рода проверка на издържливостта.
Такава пауза е неизбежна и към нея трябва да се отнасяме спокойно. Често се случва разумът да се паникьоса и скорострелно да смени курса. А целта вече е почти на хоризонта, тя отчаяно маха с ръка, опитвайки се да привлече вниманието на слепия разум.

Материалната реализация на варианта се формира подобно отражение в огледало. В качеството на образ се явява картината, която се върти във вашите мисли, с други думи-целевия слайд. Разликата между огледалото и пространството на вариантите е само в това, че отражението тук не се появява незабавно, а съзрява със закъснение.
Представете си такава странна ситуация. Вие заставате пред огледалото, а там няма нищо, пустота. И едва след известно време започва да се появява изображение, все едно е фотография. В определен момент започвате да се усмихвате, но в отражението виждате все същото сериозно изражение.
Точно така работи огледалото на пространството на вариантите. Само че времето на закъснение там е несравнимо по-голямо и затова измененията не се поддават на възприятията. Но как може да се покаже изобщо образ в това огледало, ако образът непрекъснато се променя?
Отражението още не е успяло да се сформира и човек вече бърза да промени слайда си. В резултата се получава просто размито петно.

Четвъртата грешка е негативният слайд. Какво изображение може да се формира със слайд, съдържащ размишления от типа колко съм недостоен и неподготвен?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.