Има подсъзнание и свръхсъзнание и двете не са подвластни на ума.
Освен подсъзнание, има и връзка с духа, а духът не е подсъзнание, вътрешен учител, нещо такова.
Съзнанието и умът са в средата на сандвича.

Аз не отхвърлям ума и логиката, обаче....ако нещо усетът ме кълве, че между две точки не минава само една права линия и ме гризе с векове, а още не се е появил Лобачевски? М?

Всъщност усетът и интуицията движат науката, не толкова умът и логиката.
Като някой почне нещо да го гризе, че не е баш така, както показват фактите.
Както казва Айнщайн-откритие се прави, когато всички знаят, че нещо е така, но все се намира някой, който да не го знае.

Значи почне ли да ме гризе нещо вътре в мен, че нещо не е баш така, обикновено се опитвам да разбера що ме гризе, а не полагам усилия да го заглушавам с твърдения, че не е право...още повече, че опитите за заглушаване са неуспешни.

Обикновено откритието се отличава твърде много от възприетото за истино, затова и се казва, че пътят на всяко откритие минава през три етапа: всички знаят, че нещо е така; прави се откритие и се оказва, че нещото хич не е така и всички ревват, че това никога не може да бъде; минава време и всички почват да твърдят, че винаги са го знаели.

Без онова вътре в теб, което те гризе, откритие няма да направиш, а ще си останеш обикновен книжен плъх. Никога не прескачам гризащото ме-винаги се оказва, че е имало защо да ме гризе, макар че нерядко ме е гризяло не точно за това, за което умът е предполагал, че ме е гризяло. Но винаги има полза да пробваш да разбереш що те гризе, мама му.

А за останалото-ми хипотези са, нямам доказателства за тях, но имам факти в подкрепа и че каквито намотки си сменя, сменям и съответния сегмент реалност, както и че Хирошима се е случила.
В момента нямам доказателствен материал за солидно обяснение, така че ползвам помощни теории, докато установя истината за себе си.
Гери каза, че науката прави същото с непознатите пропасти-прави си постулати до изследване и опознаване на непознатото.
Така че-съвсем научно си действам.

Само че съм готова винаги да изхвърля едните патерици, когато се окажат неадекватни и да се снабдя с други-гъвкава съм. Науката е бая по-ригидна от мен.

Умът си иска своето и иска обяснения и трябва да се задоволи и неговия глад, така че някак балансирам.

А за венеца-виж Кибалион. Имам го горе или в първата или във втората закована тема.
Има извънредно интересно обяснения за плановете на съществуване....


Великият втори херметически принцип съдържа истината, че съществува, съответствие, съгласие, хармония между многото планове-проявления на живота и битието.
За удобство херметическата философия разделя вселената на три велики планове, а именно:
1. Велик физически план.
2. Велик ментален план.
3. Велик духовен план.
Тези деления са в известна степен изкуствени и произволни, тъй като те не представляват нещо друго, а възходящи стъпала по стълбата на живота. Трите велики плана са трите нива на проявление на живота.

Херметиците подразделят всеки от трите велики плана на по седем минорни плана, които от своя страна се подразделят всеки на седем подплана, като всички разделения са повече или по-малко условни и направени за удобство.
Великият физически план и неговите седем минорни плана включва всичко, което се отнася до материалните предмети, силата и явленията. Тук се включват всички форми на онова, което ние наричаме материя, енергия и сила. А материята не е нищо друго, освен форма на енергията-т.е. енергия на ниска степен на вибрации от определен тип.
Седемте минорни плана са:
1. План на материята -А
2. План на материята -В
3. План на материята -С
4. План на ефирната субстанция.
5. План на енергията -А
6. План на енергията -В
7. План на енергията -С


Великият душевен (ментален) план обхваща следните подпланове:
1. План на минералния дух (душа)
2. План на стихийния дух (А) (душа)
3. План на растителния дух (душа)
4. План на стихийния дух (В) (душа)
5. План на животинския дух.
6. План на стихийния дух (В) (душа)
7. План на човешкия дух (душа)



Планът на човешкия дух в неговите седем подразделения обхваща човечеството. Съвременният среден човек обхваща едва четвъртия подплан и само най-високо интелектуалните са пресекли петото ниво. Милиони годни са били потребни за достигането на това състояние и още много ще са необходими, за да се достигне шестото ниво и седмото. Но помнете, че и преди това са съществували раси, пресичали тези граници, че достигали и даже по-високо. Както и сега има единични човешки представители, които се намират на шесто или седмо ниво.


За Великият духовен план можем да говорим само както слепец говори за светлината. Този план се обитава от същества толкова по-високо стоящи от човека, колкото последният стои по-високо от минералите и химическите елементи. На тези същества ние им се струваме спящи, както на нас ни се струват минералите, а нашите мисловни процеси им се струват механистични. Материята, от които са изградени, принадлежи към най-високите форми на материята, за някои дори се говори, че са от най-чиста енергия.
На по-низшите подпланове се намират съществата, които ние наричаме учители или адепти. По-нагоре вървят великите йерархии на небесните сили, които е непостижимо за човешкия разум да разбере, а още по-високо са тези, които с право могат да бъдат наречени богове. Тези същества са недостъпни дори и за най-силните пориви на човешкото въображение.
И въпреки всичко дори и тези същества са смъртни и техният план се намира по-ниско от плана на абсолютния дух.
Само тези, чиито умове са щателно натренирани в продължение на много години и които са донессли със себе си знания от минали прераждания-само тези могат да постигнат смисъла на ученията за тези нива. И много от тези доктрини са скрити и се пазят в тайна, защото дори са и опасни за публично разпространяване


Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.