Приятелите ми знаят, че съм добронамерена, искрена и почтена, нищо, че понякога избухвам ужасно и сипя гръмотевици и ледени бури.

Относно манипулацията-аз доскоро бях съвсем праволинейна и смятах, че ако не съм тотално откровена и пряма с човека, това значи, че го унижавам, унижавам достойнството му. Много пъти ми се е случвало да разбера, че ще постигна с малко манипулация нещо бързо и лесно, вместо да го постигам бавно и мъчително, ако изобщо го постигна директно. И винаги съм избирала директността.
Значи и през ум не ми идва да манипулирам за собствена изгода и в чужда вреда. Обаче съм могла във взаимна изгода-запазване на нещо, отклоняване на внимание и т.н. да направя манипулация и винаги съм я отхвърляла. Защото ако манипулирам някого, това ще значи, че веднага ще спра да го уважавам. А ако не го уважавам, как да продължа контактите си с него?

Обаче от известно време започнах да променям възгледите си...и разбрах, че ние сме манипулирани априори, още преди да се осъзнаем. И всъщност голяма част от нас е изтъкана от чужди манипулации. И тази част не се дава с пряк контакт. Лошото е, че си я защитаваме като истинска част от нас.
Душа в душата никога няма нужда от манипулации. Обаче манипулацията, която вече ни е направена и която спира достъпа на истината, може да се махне май само на принципа клин клин избива.
От 2-3 години внимателно се оглеждам и както писах установявам с ужас невинни забележки отпреди повече от 20 год. как са ми объркали такава част от живота и бъдещето.
Те така леко са попаднали в мен и така съм ги приела за собствени истини, че доскоро да ми го кажеше някой, щях очите му да извадя.

Под манипулация всъщност аз разбирам боравенето с подсъзнанието, а то е 90% от нас. Всичко, което стига до подсъзнанието, без да мине през съзнанието, е манипулация. И това е 90% от информацията, която минава ежесекундно през нас-представяш ли си. Горе при Фанч имах малък превод по въпроса май...ние сме като огромна паяжина, която се е разпростряла далеч в космоса и в центъра и мъждука съзнанието-което не е друго, а малко осъзната част от цялата тая паяжина.
Ние и хабер си нямаме какво представляваме, а сме се втренчили в осъзнатата си част и се идентифицираме само с нея, като останалата или игнорираме или много подценяваме. А тази останала част диша, работи, живее-както би казал поетът.
Цялата работа на тази част е несъзнателна за нас и който умее да борави с нея-а такива същества има-може да прокара там, каквото си иска.

"Нещата трябва да са възможно най-прости, но не повече." Айнщайн