Явно не ми е възможно това с вървенето напред.
как вика Хъбард-има три варианта-движиш се напред, движиш се назад и стоиш на място. Стоенето на място на практика е пак вървене назад, щото като всичко се движи, а ти изоставаш...
Винаги държа сметка за това вървене напред...или то държи сметка на мен и непрекъснато ми се самоприпомня.
Даже и на ливадка да седна с цел пеперудки да гледам, пак цъфва някак си.
Пример-като се върнах от Будапеща, се отнесох на ливадка си да и се порадвам. И ме споходи прозрението, че съм приключила сама със себе си вече и се оставям в ръцете на битието-то да си играе с мен.
Да го подмина ли и да му кажа да се разкара, щото сега гледам




Всъщност знаеш ли, че дори нарочно не се отпускам, защото всяко отпускане задължително ме води до озарения, а за някои още не съм готова?

Вероятно това е имал предвид Ошо, но аз го казах по-добре.

...заради цвета на житото...