Драга, витаеща непрекъснато в розови облаци, изгрев. Знаеш ли го вица за женското въображение? Дето един професор пита студентка кой орган при възбуда се увеличава не знам си колко пъти, тя се изчервява и навежда смутено очи, а той отговаря, че това е зеницата, а останалото е в женското въображение.
Е те така по същия начин и с оня, дето бил слязъл умишлено нарочно заради друг да го вдига. Тоя номер могат да правят само същества от съвсем различни нива-не аз и ти. Нашето обикновено човешко слизане ни среща с хората само за да изправи кривиците ни-нашите собствени. Да ни отвори на нас очите. На тях същата работа, обаче нито един от нас не слиза и не прекарва целия си живот по собствено желание, много селестински пророчества си чела.
Значи само женско или мъжко въображение може да измисли идеята, че слизаме за да помогнем на някого и се жертваме героично за него. Въображение и много его...а понякога и търсене на успокояващи причини за бедите, които ни се случват с някого-па как, дошли сме да му помагаме, друго обяснение просто няма.
Значи слязла си да учиш, ако пътьом помогнеш, когато се изисква от теб-браво, бяла точка. Ако го натиснеш още по-дълбоко-черна. Обаче това е само ПЪТЬОМ. Никой няма да те остави един цял живот да пееш мантри за собственото си величие и благородност, защото става по-лошо за теб.
Ако продължаваш да се запъваш, намира се начин да те разделят с помощополучателя и понякога тази раздяла е изключително болезнена. Ние предполагаме, господ разполага и бог да ни е на помощ, ако не му уцелим намерението, а вместо това се възгордеем колко сме дарителни.

Изобщо, що не прочетеш пак оная притча за Гюрджиев в началото на темата ми за бутоните.

Който се смее накрая, най-добре се смее.