Аз пък си оценявам и си имам различна степен на значимост за всичко и т.н.
Знаеш ли, като прочетох една реплика от Хъбард преди време, много се удивих.
Точно говореше за различната степен на важност и аз естествено вътрешно незабавно се възпротивих, щото нали няма по-важни и по-маловажни неща. Само че той даде един сладък пример и тутакси се съгласих с него.
Момчетата от военоморско училище много чели, много знаят и главата им пълна с всичко. Обаче хората, дето са ги учили, не са степенували нещата по важност и те, като отидат на кораба за сефте, не знаят дали е по-важно да следят промяната на посоката на вятъра с някакъв си уред или да пишат в бордовия дневник само със синьо мастило...
Ние непрекъснато степенуваме по важност, дори да изберем КК, преди това пак сме преценили, че неговото мнение е по-важно за нас от мнението на Хъбард примерно...време е да го осъзнаем просто-всичко е оценка на важността, без нея сме като пиле в кълчища.
А за квалификациите и оценките-ми, не знам. Аз си мисля, че имам общо взето правилна преценка и си мисля, че никой никога не стига до напълно обективно мнение за нищо-така сме устроени, отношението ни към нещата ни движи, а отношението винаги е субективно.
Ще ти дам само един пример-скоро писах за гласуването за оная манекенка в окулта. После някой хакерства и момичето за едно денонощие стигна от 2-3 000 до 2 млн гласа. После изобщо изчезна от листата-явно са я дисквалифицирали...
Лексо се оказа, че познава хакера и даже беше доста горд с това. Попитах го как оценява постъпката му. Ето какво отговори той:

лексо
ми мой е :)))
той е страшна работа
даже ми показа как го е направил :))

аз
Какво е твоето отношение към действието му, Лексо? Смяташ ли, че е здравомислещ? В смисъл, че е наясно, че вади очи, а не изписва вежди?

Лексо
защо да го оценявам? приемам го такъв какъвто е


Ясно ли ти е защо роптая срещу приемането на всеки такъв, какъвто е? Заради безхаберието на приятеля му, момичето отпадна от класацията-то как ли го приема такъв, какъвто е?

Според мен е много погрешно да приемаме всички такива, каквито са. Имаше навремето даже една тема, дето тафих от ПНР, ако помниш-за това течение да приемаме всеки и нас си такива, каквито сме. Тя пишеше, че това е било много силно течение на запад навремето, но е отпаднало-защото да се приемеш е първата стъпка, после идва следващата-да започнеш да се променяш.
А ние криво разбираме нещата-приемаме и сме дотук. Кой се опитва да критикува, веднага срещу него всички останали да го кълват.
Аз на това момченце бих му откъснала ушите...

...заради цвета на житото...