Хороскопът като учебен план за живота
Хороскопът показва качеството на времето в симво-лична форма, показва едно специфично степенуване и отно-шенията между първичните принципи, които властват над човека през земното му съществуване. Хороскопът е него-вата задача, съответно неговият учебен план, който тряб-ва да изпълним през живота си. Всеки така наречена аспект (астролозите разбират под това групиране на принципи) символизира определена задача, проблем.
Тук трябва да ми позволите няколко бележки към поня-тието проблем. В действителност проблеми няма. Опре-делена ситуация става проблем за даден човек, само кога-то той не може да интегрира тази ситуация в съзнание-то си. За шестгодишно дете умножението е голям проб-лем, за трийсетгодишен човек обаче едва ли - за тези го-дини той е успял да се научи да умножава. Всеки учебен процес е и разширяване на съзнанието, което ни позволява да решим дадена задача. С решаването на задачата ние я освобождаваме от нейната „проблемност". Последствие-то от подобен процес на освобождение е, че освободената ситуация обикновено никога повече не пада до ниво проб-лем.
Важно е човек никога да не забравя, че проблемът озна-чава само индивидуалната разлика в нивата между дадена ситуация и състоянието на съзнанието и по този начин предизвиква човека да го освободи, като научи някакъв урок. В ежедневието повечето хора се държат така, сякаш проб-лемите съществуват „сами по себе си" и затова изискват от обкръжаващата ги среда да ги отстрани.
Говорим, че всеки аспект е символната форма на даден проблем и че хороскопът е сравним с учебен план за живо-та. Всички тези аспекти трябва да бъдат претворени в живота и освободени чрез усвояване на уроци, чрез активно осъществяване. Наистина, в момента на раждането разположенията са все още „проблеми", но в края на живота, колкото е възможно повече от тях, трябва да са освободени от тяхната „проблемност". Защото животът е учебен процес. За съжаление, за много хора това изречение не е нещо, разбиращо се от само себе си, каквото всъщност тряб-ва да бъде.
Ако в природата потърсим някаква обща характеристика, ще установим, че всичко се развива. И за науката, и за езотериката еволюцията в еднаква степен е цел за всич-ко живо. Ако науката е склонна да разглежда еволюцията като продукт на „случайни" генни мутации, то езотериката вижда в еволюцията завършено развитие, вървяло към предварително определена цел. Но, по въпроса, че всичко, ко-ето живее, се развива, царува единство. Как става това? Единствено чрез учебни процеси. Отнася се и за червея, и за човека.
Виждаме обаче, че учебните процеси се осъществяват само с решаването на проблемите. И понеже решаването на проблемите винаги е свързано с усилие, обикновено живи-те същества не си търсят сами проблемите, а трябва да се сблъскат с тях. Така проблемите се оказват фактическите двигатели на еволюцията.
Човек нарича съдба инстанцията, която се грижи той никога да не престава да учи. Тя непрекъснато го сблъсква с нови и нови проблеми. Тъй като в хороскопа предварител-но е начертан целият учебен план за едно прераждане, хо-рата твърдят, че по хороскопа може да се разбере съдбата на даден човек. Взето изолирано, това твърдение звучи ка-то някаква фаталност, която застига всеки. Ако говорим обаче за учебен план или разпределение на задачите, ще открием малко повече от смисъла, който се крие в него.
Полярността на ученето
Сред вас сигурно отдавна витае въпросът доколко съд-бата е предопределена и има ли човек свобода да промени нещо в нея. Това е и си остава един от най-трудните въп-роси, но стъпка по стъпка бихме могли да се приближим към евентуален отговор.
Що се отнася до учебния план, той със сигурност е твърдо определен и трябва да се изпълни. Но дори вътре в тази предопределеност законът за полярността продължава да действа. Той ни поставя пред избора, как да изпълним учебния план, по какъв път да усвоим отделните уроци и как да разрешим проблемите. Значи, разграничаваме самите проблеми, които трябва да се решават и които са напълно предопределени, и начинът, по който изминаваме пътя към решаването им. Полярността предоставя два възможни на-чина:
1. Съзнателно учене. Тази възможност изисква от човека постоянна готовност да се изправя пред предизвикател-ствата на съдбата и доброволно да освобождава с активна дейност всеки появяващ се проблем.
2. Несъзнателно учене. То автоматически влиза в сила, ко-гато човек е пропуснал съзнателно да освободи даден проблем.
Мнозинството от хората обикновено се ограничават с втората възможност, т.е. с несъзнателното учене. Но не-съзнателното учене е винаги учене чрез страдание. Докато човек е готов да поставя под съмнение стари позиции и мнения, да усвоява нови, да рискува да трупа нов жизнен опит, да разширява съзнанието си, така че да се справя със всички поставени му от съдбата задачи, дотогава той ня-ма защо да се страхува от твърде тежки удари на съдба-та или от болести.
В момента обаче, в който човек започне да отлага проб-лемите и да се опитва да ги избегне или пък да ги отрича (психолозите наричат това „изтласкване"), съдбата насила го принуждава да се върне към учебния процес, който е за-немарил. Човекът става жертва на ситуация, в която ще не ще освобождава поне част от проблема чрез преживяното от него. В подобни насилени ситуации учебният процес най-често е непълен, понеже съпротивата на пострадалия е твърде силна. Едва когато човек се примири с дадена ситу-ация, той може напълно да проумее смисъла й. Иначе неосвободеният остатък от проблема се превръща в зародиш за нов насилствен урок. Например:
От хороскопа на един човек вземаме аспекта, който на професионален език се нарича „Сатурн- квадрат- Марс". Чисто технически това означава, че когато този човек се е раждал, планетата Сатурн е отстояла на ъгъл от 90 гра-дуса спрямо планетата Марс. Констелацията Сатурн-Марс обаче е само символ за определен урок, който трябва да се усвои. Вече се запознахме накратко със Сатурновия прин-цип, изразен в ключови думи като съпротива, структура. задръжка. Към Марсовия принцип причисляваме понятията енергия и импулс. Когато тези два първични принципа се срещнат в даден хороскоп в отношение, което се нарича квадрат, това означава, че у човека енергията и съпроти-вата са свързани една с друга и не могат да бъдат разделени. За краткост го наричаме „енергийно-съпротивителна проблематика". Винаги, когато този човек поиска да разгър-не енергията си, ще среща съпротива.
Такъв човек много ще се оплаква от външния свят и ще смята, че постоянно злоумишлено му залагат капани. Колкото повече той проектира „вината" върху външния свят, толкова по-малко ще освобождава проблема си. Вярно е на-истина, че околният свят е изпълнителният орган на та-зи съпротива, но самият проблем се намира у човека, кой-то чрез афинитета си закономерно влиза в съприкоснове-ние точно с такива хора от външния свят. Може да се каже също, че той несъзнателно ги търси. В действител-ност човекът дори се нуждае от тази съпротива, защото без нея не би могъл да разгърне енергията си. Подобни хо-ра израстват от съпротивата, което лесно може да дове-де до така наречената „ескалация на търсенето на съпро-тива".
Изявяването на аспекта е задача за човека. Тя не е ни-то добра, нито лоша, нито положителна, нито отрица-телна. Тя само изисква от човека да бъде претворена в действителността, защото само така може да бъде осво-бодена.
След това приемаме, че същият човек е изтласкал проб-лема. Когато го срещне, той го проектира върху околния свят и стоварва отговорността върху него; сам обаче не предприема нищо, за да реши проблема. Той изобщо не го счита за „свой проблем".
В астрологията съществуват технически методи, с които може да се определи кога даден аспект става осо-бено актуален за един човек - така нареченото задейст-ване. Мнозинството астролози са склонни да определят подобни взаимозависимости като лоши или опасни, и, ако човек потърси съвет от тях, ще му кажат да бъде особе-но предпазлив във времето, за което е изчислено, че те ще се задействат. Общо взето, независимо дали ще последва или не този (напълно безсмислен) съвет, в предвиденото време нашият човек ще попадне в ситуация, в която ще се почувства като жертва на избягвания от него проблем „енергия-съпротива". Вероятна, аналогична на първичните принципи възможност, е, например, да се блъсне с колата си в някое дърво, карайки със 180 километра в час. Сега ве-че той е научил какво е енергия (180 километра в час) и какво е съпротива (дървото). Разбрал е тези два първични принципа.
От подобни събития винаги се учи, макар и не пълноцен-но. На пръв поглед това събитие като че ли дава право на астролога да говори за опасна и отрицателна планетна връзка. Всъщност обаче една напълно неутрална планетна връзка става опасна за даден човек в точно определен слу-чай - когато човекът съзнателно е отказал да изпълни за-дачата.
Как би изглеждало едно съзнателно разрешение? Чове-кът би трябвало да се огледа за някаква дейност или рабо-та, при която постоянно да може да осъществява описани-те принципи (енергия/съпротива) на произволно избрано ниво от действителността. В нашия пример подходящ е спортът карате. В каратето се учи да се изпълняват уда-ри с огромна интензивност и те да се спират с точност до милиметри пред целта. Иначе ударите биха били смър-тоносни за партньора, с който се тренира. Невероятната сила на подобни удари с ръце и крака често пъти се демон-стрира, като с гола ръка се чупят тухли или дъски.
Двата най-характерни признака на този спорт са високоенергетичните удари и голямата точност, с която те се контролират. Така че, каратето напълно отговаря на връз-ката „Марс-Сатурн". В него безцелната сама по себе си енергия на Марс среща структурата на Сатурн. Ако чове-кът от нашия пример изучи този спорт, чрез ежедневните тренировки той непрекъснато я реализира. Чрез собствения си опит и занимания ще започне все по-добре да разбира проблематиката, а това разбиране от само себе си ще се пренесе и на другите нива на съществуване.
Такъв човек няма защо да се страхува от задействане-то на тази връзка. Той няма да се блъсне в дърво, дори да кара със 180 километра в час. Тя ще се прояви и при него, когато дойде моментът, но няма да го подложи на опас-ност. По това време той може, например, да спечели със-тезание по карате, да вземе нов дан или нещо подобно. Да-дохме този пример, за да изясним доколко решаването на задачата е детерминираш и как изглеждат възможностите за избор между съзнателния и несъзнателния път. Съдбата се интересува единствено от крайния резултат, не от пъ-тя. Важно е постигането на учебната цел, а не колко мъка ще си докара човек, тръгвайки по пътя на постоянния отказ да учи.
Между другото този пример трябва да хвърли светлина и върху въпроса за точността на астрологичната прогно-за. Астрологията работи точно на ниво принципи. Тези принципи обаче може да се осъществяват конкретно на безброй много нива. Определянето на нивото на осъщест-вяване е до голяма степен невъзможно за астрологията. „До голяма степен" в случая означава, че доминирането на определени нива е разпознаваемо и че евентуално могат да се подобрят техническите възможности за отбиването им. Модерните астрологични системи вече могат отчасти да обхванат нивото, но диференцираността на подобни сис-теми прави практически невъзможно прогностичното им използване. Трябва да сме наясно, че това не се дължи на липсата на точност, а е следствие от системата на вертикалното мислене. Понеже съдбата не се интересува от контретното ниво на осъществяване, за нас то също не е от толкова голямо значение.
По-късно ще видим, че именно взаимозаменяемостта на нивата дава ценни възможности за терапия. На непосвете-ния може да прозвучи странно, че за астролога катастрофирането в дърво и каратето са „едно и също", но, от дру-га страна, благодарение точно на този начин на мислене можем да откриваме съвсем нови взаимовръзки в действи-телността.
Ударите на съдбата и болестите почти винаги са само пасивният аспект на един неприет доброволно учебен про-цес. Кратката формула гласи: който не се учи, пати. Като цяло хората поставят много своеобразни изисквания към живота и към съдбата си. Държат се така, сякаш имат право да им е добре, да са богати, здрави и щастливи. Какво гротескно изкривяване на действителността! Откъде хората извеждат това право?
Човек не се преражда на този свят, за да се наслаждава лениво на светлината на слънцето, а за да се развива и да служи според възможностите си на света. Който прави то-ва съзнателно, ще намери щастието. В казаното няма не-навист към живота като подтекст; то само иска да раз-мести приоритетите.
Човек непрестанно търси щастието. Това не е само не-гово право, но и дълбоко скритата пружина на действията му. Само че в голямата си част поетите пътища са непод-ходящи, за да се увенчае търсенето с успех. Човекът търси нещо, което той нарича щастие, без да има точна предста-ва, какво всъщност е това щастие? Разни неща от външ-ния свят се идентифицират с лелеяното чувство за щастие и човек си мисли, че когато ги притежава, ще бъде щастлив.
Така започва едно безкрайно и безсмислено преследване. Защото винаги, когато човек стигне до носителя на щас-тието, за който е копнял, става ясно, че той не е в състояние да му даде исканото щастие. Гладният смята, че ще бъде най-щастливият човек на земята, ако може да се нахрани до насита. Когато му дадат бленуваната храна, той ще започне да си мисли, че щастието му ще е пълно, ако има и жилище. Когато получи и жилището, ще започне да копнее за собствена къща с градина. Като получи и тях, за да бъде щастлив, ще му трябват слава и признание. След като постигне и тях, за съжаление, някаква хронична болест ще започне да пречи на щастието му. Като се излекува от болестта, той ще се почувства самотен и ще са му нужни „само" хора, за да бъде щастлив. „За щастие" смъртта ще го освободи временно от това изнурително преследване на щастието.
Грешката се дължи на убеждението, че щастието зави-си от външни неща. Ние пропускаме да забележим, че неща-та въобще са привлекателни, само докато не ги притежа-ваме. Щастието не може нито да се преследва, нито да се притежава Можем само да бъдем щастливи. Щастието е състояние на съзнанието, на душата. То е напълно независимо от външния свят. Щастието расте там, където човек е в хармония със света. Расте там, където човек осъзнава задачата си и разбира каква милост е да му бъде поз-волено да служи.
Страданието е противоположният полюс на щастието и затова в края на краищата е същото. „За щастие на човека" страданието има грижата той да не се лута вечно по грешни пътища. Страданието се грижи човек да не се отказва от търсенето, пречи на покоя. Страданието вина-ги е обиколен път, но това не го прави по-малко път.
Астрологията на полето на прераждането
Да се върнем към нашия рожден хороскоп. Видяхме, че той представлява учебен план за един живот и като такъв показва съдбата на човека. Житейският път на даден човек е определен още при раждането му. С биографията си човек само превръща латентостта в действителност. В живота на човека няма случайности.
Изниква въпросът, дали той не би имал друг учебен план и с това друга съдба, ако „случайно" се е родил няколко ча-са по-късно или по-рано. Това наистина е така, защото дру-гото време има и друго качество и затова показва и друг житейски път.
Някой може да помисли, че хвърлихме толкова труд да отричаме случайността в живота на човека, само и само, за да я преоткрием в обвързаността й с момента на раждането. Случайният час на раждане ли решава съдбата? Ние оставаме верни на разбирането, че на този свят никога не може да има нищо случайно. Затова и събитието на ражда-нето трябва да е определено от някаква закономерност.
Всяко събитие е само формален израз на определено съдържание. Съдържание и форма трябва да си кореспонди-рат. По формата можем да разберем съдържанието и об-ратното. (Типична заблуда на младежите е да вярват, че като търсят ценни съдържания може да занемаряват фор-мата.) Раждането е формално събитие, което се проявява във време с определено качество и представя определено съдържание. В какво се състои това съдържание?
На това място сме принудени да се обърнем към тема-та за прераждането. Когато се ражда, човек не идва на бял свят като „празен лист хартия", т.е. като чиста и девствена душа (както сме свикнали да мислим за децата), зави-сима само от благосклонността на минутата на раждане. Ако надникнем в биографията на една душа (по-късно ще се върнем на това), ще видим, че тя има зад себе си дълга ре-дица от земни животи. Във всеки живот тя е трябвало да се справи с различен учебен план, който е усвоила повече или по-малко добре.
Когато умира, човек само в много редки случаи напълно е разбрал и изпълнил всички изисквания и задачи на съдбата. Почти винаги остава нещо, което не е доизпълнил и не е доразбрал, подобно на годишния баланс на някой търговец, при който и под чертата остава някаква сума. Ако се из-разим образно, цифрите под чертата представляват кода на душата. Този код символизира нейната качествена зря-лост. Душата ще може да се прероди отново, едва когато качеството на времето отговаря на собственото й качес-тво.
Преди определихме качеството на времето като предпоставка за проявата на адекватно по съдържание събитие. И в този случай времевото качество е вратата към мате-риалната действителност, която се отваря, само когато „съдържателното качество" на душата си кореспондира с качеството на времето (Законът за резонанса!). Часът на прераждане би бил зачатието, но по горните закони зачати-ето се съотнася с раждането, така че можем да кажем: ка-чеството на времето при раждането говори донякъде за „естеството" на преродената душа.
Хороскопът е закономерният междинен резултат от досегашния път през земните животи. Затова той не е нито случаен, нито несправедлив. Хороскопът показва кармата на човека - той е станалият необходим учебен план за даденото прераждане.
Оттук става ясно колко фундаментално е свързана ас-трологията с учението за прераждането. Без връзка с прераждането астрологията би била пълна глупост, защото никой астролог, който отрича прераждането, не би могъл да даде задоволителен отговор на въпроса, защо хороско-път на един човек е такъв, а на друг онакъв. Тогава хорос-копът щеше да е резултат от случайност или от произво-ла на съдбата. Но ако аз работя със случайността или про-извола на съдбата, заниманието с астрологията ще се обезмисли, защото с нея щяха да могат да се изчисляват само закономерностите на произвола.
Хороскопът е нещо, което всеки сам си е изработил и не може да се оплакваме от него. Няма добри и лоши хорос-копи, но без съмнение има задачи, чието претворяване в действителността е по-леко или по-трудно.
За съжаление, поради смесването на астрологичната техника с функционалния стил на мислене на нашето вре-ме, астрологическата мисъл поема във все по-погрешна по-сока и това води до опасността астрологията повече да навреди, отколкото да помогне на човека, дошъл за съвет. Най-вече когато на планетите се приписва влияние. Така не-бесните тела се превръщат в нови проекционни равнини на вината. Ако досега виновните са били търсени в обкръжаващата среда, семейството, професията, държавата, то изведнъж Сатурн се превръща в изкупителната жертва. Жертвите на подобен възглед търсят вината за всички трудности в живота си в „лошия хороскоп" и завиждат на успелите хора и на „хубавия им хороскоп".
Щом астрологията пада до такова ниво, не е чудно, че не престават обвиненията в суеверие. Тази погрешна основ-на позиция почти автоматично води до може би най-разп-ространената заблуда на привържениците на астрологията - че астрологията е метод, с който може да се коригира съдбата. Почти навсякъде, където се занимават с астроло-гия, смятат, че могат да надхитрят поне малко съдбата и че от познанието за звездите могат да извлекат предимс-тва за себе си и за клиентите си.
Подобно отношение води до съвети, при които на някого настойчиво се препоръчва да бъде изключително предпаз-лив през следващите месеци, да не предприема нищо и най-добре в три определени дни изобщо да не става от легло-то, защото по това време ще действа лош и опасен аспект. Но човекът не бива да се отчайва напълно, защото след половин година ще стане по-добре - Юпитер ще се намира в тригон спрямо Слънцето. И тогава може да предп-риеме всичко замислено. Ще се случат щастливи събития, ще има печалби и така нататък.
По-добре никаква астрология, отколкото такива заблу-ди. Някои хора стигат дотам, че стават зависими от ас-трологията, като от наркотик и преди вземането на каквото и да било решение първо се съветват с астролог, за да разберат дали разположението на звездите е благоприят-но. Или пък преди всяко пътуване с кола хвърлят поглед в хороскопа. И така нататък. Така че, ако обичате, недейте да мерите астрологията с аршина на заблудите на хората, които я ползват. Иначе тя скоро ще трябва да бъде зачис-лена към наркотичните вещества.
Човечеството е очаровано от идеята да заблуждава съдбата. Всеки се опитва по свой начин - лекарите с ин-тензивните отделения, астролозите с хороскопите. Съща-та пропаст, която зее между нашата медицина и истинското лечителско изкуство, дели и астрологията на нашето време от истинското познание за звездите.
Осъществяването на съдбата
Астрологията не е средство да излъжеш съдбата, а е предназначена да помогне за осъществяването й. Още при древните гърци и римляните откриваме нашите планетни принципи, пресъздадени като богове. Първичните принципи са били персонифицирани и дефинициите им са били описва-ни като качества на боговете. Така че, античното съзвез-дие от богове е подобна на астрологията система за отра-зяване на действителността. Тук само ще споменем, че и Библията е строго изградена на тези седем планетни прин-ципа, но за това е необходимо специално изложение.
Древните гърци са познавали една проста формула за безпроблемно общуване с боговете. Докато човек им прина-ся жертви, боговете не го закачат. Спре ли да им принася жертви, богът сам си взима жертвата със сила. Тази фор-мула и досега е валидна и е фактическият ключ към астро-логията. Пък и по-близо до действителността е да си пред-ставяме първичните принципи като „богове", отколкото като мъртви небесни тела.
Понятието „жертвам" означава да отворим място за даден първичен принцип в собствената ни сфера на преживявания, да го интегрираме в съзнанието си. Различните принципи по различно време предявяват правата си към човека. Те изискват от него да се занимае с тях в точно оп-ределен момент. Който с готовност приеме това изискване и допусне в себе си божеството, за да го опознае, той принася жертва на това божество и няма защо да се стра-хува от него. Който обаче приеме „почукването" му като повод да заключи вратата си и да не го пусне вътре, кой-то не иска да го опознае, той може да е сигурен, че ще бъ-де насила принуден да принесе жертвата, която е отказал.
Житейският път на човешкото съществуване трябва да води към съвършенство. И най-малкият усвоен урок пра-ви човека по-съвършен. По-съвършен става той, когато до-бавя липсващото, когато интегрира непознатото. Така човекът закономерно бива сблъсквай от съдбата с онези прин-ципи, които още не е осъществил, които са му още чужди, които му липсват.
Точно тук се крие опасността, която засяга толкова много хора. Те се затварят в себе си, изтласкват в съзна-нието си или оказват съпротива, само и само да не прине-сат исканата от тях жертва. Така започва борбата меж-ду съдбата и човека. Само че победата на съдбата е осигу-рена предварително. Човекът губи и се оплаква от лошата съдба, която го съсипва. Но не забелязва, че именно той е този, който не е приел поканата.
В това е смисълът на астрологията. Един съвет при ас-тролога трябва да запознае човека с учебния план, който му предстои да изпълни в сегашното си прераждане и да му ра-зясни отделните принципи, с които ще трябва да се спра-ви. Астрологът не бива да му предсказва бъдещето, за да не го лиши от собственото му развитие. Но той може да го информира, кога „кое божество ще почука на вратата му" и как трябва да постъпи с това божество, за да го опознае и обикне. За съжаление, твърде често се забравя, че когато наистина опознаем нещо, автоматично се научава-ме и да го обичаме. Омразата винаги означава непознаване на обекта.
Благодарение на вертикалното мислене, астрологът мо-же да назове пред потърсилия съвет от него възможности за осъществяване на новия принцип и за освобождаването на дадена планетна връзка на различни нива. Истинската астрологична консултация не съдържа предупреждение да се избягва даден принцип (аспект), а само съвети и окуражава-не човек да влезе в съприкосновение именно с този принцип.
В това се крият възможностите на истинската „астротерапия". Астротерапията, която ние разработихме през последните години, използва като основа една „матри-ца на действителността", по модела, който скицирахме в началото на настоящата глава. Тя дава съотнасянето на възможно най-голям брой нива към десетте първични принципа и на връзките между планетите. Проблемите или бо-лестните симптоми са винаги само задействането на даде-на констелация на определено ниво (например, ако е болест, физическо или психическо).
Задача на всяка болест е да запознае човека с конкретен принцип, който той очевидно не е задействал доброволно. С помощта на тази матрица на действителността е възможно да се направи излишна дадена болест, като се посо-чат начини на осъществяване на същия принцип, само че на други нива. Нивата се сменят във вертикална посока. Този метод не се бори срещу симптома, а фактически го прави излишен сам по себе си, защото сблъсъкът с принципа, кой-то трябва да се усвои, става на друго ниво. Това е съзна-телно изместване на симптома по вертикала.
Нека отново онагледим казаното с един прост пример:
Бихме могли да изчислим, че през следващите месеци да-ден човек влиза в „Сатурнова фаза". Това значи, че му пред-стои да се справи със Сатурнов аспект. В примера си за по-реден път използваме Сатурновия принцип, първо, защото той се смята за особено „лош" и навсякъде всява страх, и, второ, защото вече се запознахме донякъде с този принцип и знаем аналогичните му съответствия на отделните ни-ва.
Има астролози, които биха предупредили клиентите си да се пазят от загуби, ограничения, катастрофи, болести и т.н. Но клиентите им няма да имат никаква полза от такова предупреждение. Те само ще се уплашат и ще се чувс-тват като жертви на една очевидно лоша планета. А в действителност, предстоящия Сатурнов аспект означава само, че е узряло времето човек да се запознае по-отблизо с принципа на Сатурн, да го интегрира в собствения си жи-вот, да приеме в себе си „бога Сатурн", за да стане по-съ-вършен.
За да може този необходим процес да се извърши по-леко, ние първо бихме обяснили принципа, за да се разбере, че той има основание да съществува като градивен камък на действителността и така да премахнем съпротивата към него. После бихме дали на клиента си цяла поредица от съ-вети, как активно да осъществи този принцип в живота си. Отначало тези съвети могат да му се сторят малко странни, но таблицата ще ни помогне бързо да проследим смисъла им. Съветите биха звучали горе-долу така:
В близко време ще трябва да превратите всички усилия за експанзия, да избягвате компаниите и забавите, както и всичко, което има нещо общо с разсейването, развлечение-то и прекаляването. Започнете да се обличате по възможност само в черни дрехи и често се разхождайте на гроби-щата. Ако имате възможност, отделете стая, в която да можете да се оттегляте сам. Стаята трябва да е семпла, обзавеждането й да се свежда до най-необходимото. Да е боядисана цялата в бяло или черно; като украса на стена-та може да има евентуално тринайстата карта от Таро (Смъртта). На работната си маса бихте могли да поста-вите череп или пясъчен часовник. Оттегляйте се колкото ви е възможно по-често в тази стая за медитация. Чете-те тибетската книга на мъртвите и определени места от Библията. Избягвайте обилното ядене. Хранете се, напри-мер, макробиотично или, още по-добре, постете. Като напитка за предпочитане е чаят от хвощ. За лекарство са подходящи оловото или варта в хомеопатична форма, в го-ляма доза и еднократно. Слушайте класическа, сериозна музика. През този период внимавайте да има ред във всичко, което вършите. Опитайте се да структурирате по нов на-чин много области от живота си. Опознайте благодатта на тишината и самотата и ги обикнете.
Веднага се вижда, че всички по-горни препоръки идват от вертикалната аналогова верига на Сатурновия принцип: структура, олово, хвощ, черно, гробище, всички символи на смъртта и т.н. По-същия начин възможностите могат да се разширят на много други нива и да се съобразят с конкретния човек. Ако клиентът последва повечето от тези съвети, той неизбежно ще опознае и разбере принципа на Сатурн. Защото човек не може просто да избърши всичко това, без едновременно нещо да се случи в него.
Но понеже върши всичко доброволно, той няма да предизвика съпротива и така ще се научи да обича смисъла на принципа на ограничението, отказването и структурата (редукцията до най-необходимото). След този период той ще установи, че съприкосновението със старателно избяг-ваните преди проблеми на смъртта, самотата, тишината, го е направило по-зрял, че му е било позволено да опознае нови измерения на действителността. През периода той активно е вършил онова, което е трябвало да върши -учейки се е интегрирал нов за себе си аспект от действи-телността. Изпълнил е своя учебен план и е освободил проблема.
Ако въпросният клиент не последва препоръките, защо-то смята, че отказът, ограниченията и самотата „не са за него", че не са му по вкуса и продьлжи да си живее по стария начин, Сатурновият аспект много скоро ще стане „лош" за него. Той принудително ще вземе „жертвата" си.
Така например някое пътно произшествие ще докара на-шия клиент до болницата. В нея той ще трябва да се откаже от толкова много неща - от събирания, компании, обилна храна, всякакви удоволствия, от всичко, от което го посъветвахме да се откаже доброволно! Обстановката в болничната му стая се свежда до най-необходимото - точ-но такава стая го посъветвахме да си обзаведе. На всеки няколко дни ще вижда как карат починали хора по коридо-рите и неизбежно ще го споходи мисълта, че самият той при катастрофата е бил много близо до смъртта. Ние съ-що го бяхме посъветвали да се замисли върху умирането и смъртта. Дълго ще стои сам и ще има достатъчно време за размисъл.
Както виждаме, крайният ефект е същият. Защото ве-че казахме, че учебната цел е предварително определена. Из-борът, който ни е даден, е в това „как" да учим - добро-волно или по принуда.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева