Щастието е привилегия на по-малко знаещите, мисля си - децата са по-щастливите. Пътувайки към абсолютното (непостижимата обаче истина), отбелязваме мнимостта на щастието, все повече разбирайки колко е относително то. Разбирайки, че е мимолетен дар /от нещата към нас/, и че колкото повече навлизаме в смисъла им, толкова повече те ни отварят безкрайни хоризонти ... и накрая ни спъват чрез времето.

Т.е. щастието е друга бира, страничен ефект - но може би и огледало за смисъла? Нещо се оплетох. Дай отначало.

Осъзнаването - на каквото и да е, примерно че натрупваш сила - това е ключовата дума. Аз я бях кръстил самочувствие, търсейки изразяване. Стигайки по някакъв начин пак до подсъзнанието /което пък, както казваш, не подлежи на разбиране/ - май излиза, че ни е вменено да нямаме ключ към абсолютния смисъл.

Разкарваме тогава абсолютния смисъл като непостижим /за него отиваме на църква или в клуб Процесинг/ и търсим нещо в паралелната, мимолетна посока, напр. в щастието. Аз го разбирам като постигане на успех в удоволствието.

Какво е успех... какво е удоволствие ...

Agent of Change