Още преди да ми обясняваш, бях те разбрала. Ти просто наблегна на общуването, аз ти описах как виждам нашата възможност свободно да се движим в телата си, да се настройваме на различни вибрации. Имам предвид, че когато си достигнал едно по-високо ниво, винаги можеш да го достигнеш. Слизането на по-ниските не ти е проблем. Естествено, че едно по-високо ниво не може да бъде разбрано веднага от едно по-ниско, но както каза може постепенно да се повдига. Затова в аурата на по-високо достигнал в развитието си човек се чувстват добре тези, които са наблизо до неговото, а има случаи хора с много ниски вибрации да се изнервят от по-високата, да се чувстват неконфортно, защото трудно понасят по-високите вибрации.

Бях чела, че докогато общуваме във физическия свят ни е нужно да говорим, да се докосваме, във духовния е достатъчна една усмивка и вече усещаме обичта, любовта. В Божествения свят само мисълта за някого е достатъчна, за да са в радостта и двамата.
Такива ми ти работи...

За вселените мисля, че когато си на по-високо вибрационно ниво, не е нужно да правиш чуждата вселена твоя, тя е досъпна за тебе, има го контакта, защо да я правиш своя...имаш по-голяма степен на свобода в опознаването, по-пълен контакт с повече вселени... Така го усещам, доколкото мога.

П.с. Присетих се за един коментар на П. Дънов за картина на някакъв посредствен художник. Казал, че човекът все още не се е качил, достигнал нисоките полета на великите художници. Дал пример, че той слиза на тези полета...Един слиза, друг се качва. Един е на върха на планината и той ще слиза, тдруг е в подножието - качва се...

Дъгата

Редактирано от Изrpeв на 02.06.03 13:41.