Няма такова нещо, бе....Ти май си възприела една даденост и истина-че всичко е илюзия и, като му се отдадем, ще стигнем до истината и край с илюзиите...
Ма не е и така. Как вика шопът-абе и я не знам, ама и тека не е.
Няма праг преди и след. Преди да се отдадем и по-после. Илюзия и реалност.
Всичко е нагъчкано тук и сега, та даже и предито и послето. И ще му се отдадеш и му се отдаваш, и вече отдавна си му се отдала.
И всичко е едновременно истина и илюзия. И то наспоред твоя кеф-забележи.
Всичко е едновременно истина и лъжа и така ще бъде и след като му се отдадеш. И после няма да пипнеш здравия край и смисъл и истината.
Бе аз си го представям като безкрайно много хоризонтални линии и между тях безкрайно много нива. Наредени по вертикалата.
Ние досега сме се движили между две хоризонтални линии-щъкали сме в едно от множеството нива по хоризонталата насам натам. Като почнеш да прескачаш линиите, менкаш нивата и гледкаш едно и също нещо примерно през призмата на различните нива.
На едно ниво е илюзия, на друго истина, на трето-изобщо го няма.
Но ти избираш нивото, през което да го видиш най-добре. Ти правиш настройката на бинокъла. А нещото си е все там и все същото и кой го знае всъщност точно какво е...ти можеш да го видиш само във връзка със собственото си отношение към него, собствения си поглед и перспектива и те са различни на различните нива.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева