Под и зад вселената, времето и пространството и промените винаги може да се намери съществената реалност (действителност)-ОСНОВНАТА ИСТИНА


Нищо не е трайно, освен промените.
Вътрешната природа на цялото е непознаваема. Никой, освен самото Цяло, не може да постигне вътрешната му природа и същност. Херметиците вярват и учат, че Цялото е непознаваемо и считат опитите за дефинирането му за детски опити на смъртни умове да постигнат тайната на Безкрайността.
Религията за херметиците означава интуитивно осъзнаване на съществуването на Цялото, а теология-опитите на хората да му припишат личностни характеристики и свойства, да създадат теории относно неговите взаимоотношения и желания и да оправдаят нуждата от хора-посредници между цялото и обикновените хора.
Философия за херметиците означава желанието да се познае познаваемото, а метафизиката е опит да се изнесе това познание извън пределите на познаваемото, изхождайки от същите предпоставки, както и теологията.
Затова херметиците боравят с религията и философията и пренебрегват теологията и метафизиката.
Докато вътрешната природа на цялото е непознаваема, съществуват определени истини относно неговото съществуване, които човешкият разум може да познае. Следните изказвания се съгласуват с изказванията на просветлени от много по-високи нива на йерархия.

Това, което се явява Основна истина-Съществена реалност-стои по-високо от всички имена, но мъдрите хора го наричат Цялото
По своята същност цялото е непознаваемо. Но думите на Разума трябва да бъдат приети гостоприемно и изучавани с уважение.

1. Цялото трябва да бъде всичко, което действително съществува. Нищо не може да бъде извън него, защото тогава то не би било Цялото.
2. Цялото трябва да бъде безкрайно, тъй като няма нищо по-голямо от него, което би могло да го определи, ограничи и да му постави предели. Цялото трябва да бъде безкрайно по време и трябва да съществува непрекъснато винаги. То трябва да бъде безкрайно по сила, тъй като няма нищо, което да го ограничи в силата му и не може да бъде лимитирано от друга сила, тъй като няма друга сила извън самото него.
3. Цялото трябва да бъде неизменно, тъй като няма нищо, което би могло да му въздейства и няма нищо, в което то би могло да се превърне.
Нищо не може да се повдигне по-високо от своята същност.
Нищо не се развива, ако то не се съдържа в себе си. Нищо не се проявява в действие, ако няма причини.

Живата мисъл стои толкова по-високо от това, което хората разбират под тия думи, колкото по-високо стои животът и мисълта от механичните сили и материята. Толкова и Безкрайният жив разум е по-високо от живота и разума.
Ние имаме предвид това, което просветлените от високите йерархии разбират, когато с уважение произнасят думата ДУХ.

ЦЯЛОТО Е БЕЗКРАЙНО ЖИВЕЕЩИЯТ И ПРОСВЕТЛЕНИТЕ ГО НАРИЧАТ ДУХ.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

ВСЕЛЕНАТА Е РАЗУМНА-ТОВА ПРОИЗТИЧА ОТ ЦЯЛОТО

Вселената и всичко, съдържащо се в нея, се явява мислено (разумно) творение на цялото. Наистина, действително, всичко е разум.
Цялото създава в своя безкраен мозък безкрайни светове, съществуващи безкрайно във времето. И въпреки всичко за цялото създаването, развитието, упадъкът и смъртта на милионите светове е едно мигновение.
Безкрайният разум пронизва световете.
Принципът на пола се проявява във всички планове-жизнен, материален, мислен и духовен. Полът означава отношението към създаването или творчеството. Когато и каквото е било породено или сътворено на каквато и да е плоскост-то е било подложено на закона на пола. И това е справедливо дори и в сътворението на световете. Цялото само по себе си стои по-високо от половете, но когато то проявява себе си в смисъл на създаване и творчество, тогава то се придвижва на по-низшите нива на битието и проявява принципът на пола в менталните планове.
Вътре в бащата-майка Разум смъртните са си у дома.
Няма никой във вселената, който да е без баща и без майка в Разума.

Полумъдреците, осъзнавайки сравнителната нереалност на вселената, си въобразяват, че могат да игнорират законите и-така те се явяват самонадеяни и щестлавни глупаци и се разбиват в камъните, разкъсвани на части заради своята глупост.
Истински мъдрите, съзнавайки природата на вселената, използват Закон срещу закона, Висшето срещу низшето и чрез изкуството на алхимията преобразуват нежеланото в ценно и по такъв начин изкуството се състои не в ненормални мечти и видения, а в използване на Висшите сили срещу низшите и в преместване от по-ниски планове в по-високи чрез закона за вибрациите. Трансмутация, а не самонадеяно преобразуване-това е оръжието на Майстора.



Такъв е парадоксът на вселената, изхождащ от принципа на полярността. Безкрайно цялото маже да се усети само в състояние на медитация, но в същото време то е Действителност и животът мисълта трябва да бъдат в съответствие с Висшата истина-винаги непостижима. Ако човек действа полумъдро и съобразно със собствените си идеи, пренебрегвайки съществуването на висшата реалност, тогава той се движи като лунатик, спъвайки се отново и отново и не извършвайки никакво развитие, движейки се в кръг, докато накрая не се събуди, цял в рани и синини, сблъсквайки се с естествените закони, които е пренебрегвал.

Дръжте вашият разум винаги към звездите, но нека очите ви следват стъпките ви, защото иначе ще паднете в калта, опиянени от нереални висоти.


Помнете божествения парадокс, че докато вселената не съществува, тя все пак Е. Винаги помнете двата полюса на истината-абсолютния и относителния и се пазете от полуистини. Това, което херметиците познават като Закон на парадокса, се явява аспект на Принципа на полярността. Херметическите писания са пълни с препратки към проявленията на Парадокса, когато става дума за пределите на живота и битието. Учителите непрекъснато предупреждават учениците си за пропуски и грешки особено що касае проблема за Абсолютното и Относителното.
От абсолютна гледна точка вселената се явява илюзия, мечта, измислица по отношение на цялото, дори и ние говорим за света като за мимолетно видение. Абсолютната гледна точка е същността на предметите и явленията, както ги познава Божественият разум. Относителната гледна точка това са предметите и явленията, както ги познава Човешкият разум. Колкото към по-високи нива се изкачваме, толкова повече разбираме илюзорността на всичко, защото толкова повече се приближаваме към Божествения разум. Има безброй високо развити същества, които са стигнали различни и непознаваеми за нас стъпала в развитието си, но дори и те трябва да спазват законите на цялото, защото единствено Цялото стои по-високо от своите закони. Но от човешка гледна точка вселената е веществена и няма друг начин за въздействие върху нея, освен изпозването на висшите закони срещу низшите и преместване от низшите планове на вибрации към по-висшите.

Редактирано от Kaлu на 29.05.03 22:55.