Не си ли забелязала, че когато не обръщаш внимание на хората влезли само за лаф и тези, които всячески се мъчат да пробутат своето мнение и ниво на разсъждение те в даден момент млъкват? Или има и такива, които една две добри думи и обяснение, че ще бъдат приети каквито са и никой няма очаквания към тях да знаят всичко ги променя в по-добра насока. Но същевременно има и хора, които влизат и казват това което мислят и се показват точно такива каквито са без превземки и изведнъж някой си започва да им обяснява как това което казват не е така или не е добро. Етикират ги и тези мили хорица влезли, за да кажат по някакъв начин, че и те съществуват биват оценени като втора категория хора, защото това което казват не е на нивото на клуба.
Аз не прочетах кой знае колко поощрения на някое мнение.
Не критикувам, нито искам да оценявам хората пишещи тук.
Но всъщност е всепризнат факт, че в БГ се говори повече за това което е и защо е така, а не какво може да бъде и защо не е така.
В Психоанализата доста се постарах да придам някаква нотка на светлина, но и доста пъти се поддавах на нападките и отвръщах на удара с удър от което не се гордея.
Наскоро се запознах с една жена, която влизала в клубовете само, за да чете мойте теми и клуба за породата на кучето си. Тогава осъзнах, че това, което съм писала, моят живот, мойте емоции, мойте отношения към хората са служили за модел за поведение на някой и той е следял с интерес това което пиша, като уроци по житейско право : ))
Когато осъзнае това, човек става доста по-буден към това което е, това което чувства, говори, харесва или нехаресва.
Ние сме свикнали да се отразяваме в хората, които ни служат като огледала, но всъщност ние сме огледалото в което се отразяват чувствата, емоциите и настроенията на другите хора, които са следствие от нашето поведение. Колкото повече усмивки предизвикваме, толкова повече и ние ще се усмихваме, колкото укори предизвикваме толкова повече и ние ще корим другите.
Всичко започва от нас самите и завършва в нас : )))


“Но що касае толерантността-и тук си трябва баланс. Толерантността лесно се бърка с търпението”
До колкото знам и толерантността и търпението са все добродетели така че дали е едното или другото е все добро. А що се отнася до баланса – първо трябва да се придобие дадено качество и чак после да се търси баланса, не мислиш ли?