Когато човек дава всичко от себе си и е щастлив от това, което прави, тогава няма по-голям връх и по-достоен пиедестал за това, което прави.
Нека подстрекаваме това усещане у хората-състоянието на творчество и удовлетвореност. А не да ги иронизираме, че какво толко си направил, да беше изиграл Хамлет или изкатерил Хималаите-тогава да те признаем.

Нека човек се стреми да стане съвършен съ-творец в областта, в която го може.
Ако бог искаше всички да играят Хамлет или да свирят на Уембли, определено щеше да го направи някак. Ако бог искаше всички да сме рози, щеше да направи безкрайна розова градина.
Но явно бог иска да има и рози, и лилии, и магарешки тръни...красотата е да бъдеш онова, което си и да бъдеш съвършен в това.
А ние трябва да се научим да уважаваме точно това, а не да бодем очи непрекъснато на другите, че хората-ехеее, и на луната кацнаха, пък ти от що си толкоз щастлив, пикльо...примерно...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите