Ето още едно субективно мнение ...
Мъдростта не е знаене. Тя е знание, което е минало през сърцето ти. За това знание човек носи отговорност. Колкото е по-голямо знанието, толкова е по-тежко бремето на тази отговорност.
Може би за това не съм срещала "щастлив" мъдрец ... Но пък като помисли човек представите за "щастие" и "нещастие" могат да бъдат доста размити в субективизма ...

Прости моята неадекватност, но не разбрах какво общо има пълнолунието с това, как да познаем мъдреца ....