Така е, всеки има мечта, която не може да осъществи. Ниските деца могат да станат хандбалисти, ако не баскетболисти. Или шахматисти, или каквото искат друго. Проблемът с унаследената болест е дали тя трябва да се приема като бреме(и за кого е по-голямо бреме - за детето или за родителите) Има жестоки неща, знам, но къде е справедливостта - тя е извън хората, не можем да я знаем. Проблемът е, че нямаме вяра и това ни пречи да се примирим с нещата, които не можем да променим. Затова се и тормозим.
И като говоря в първо лице, не е случайно.

Всичко тече, всичко се мени!