Докъде? Кое не ни е наред? Нещата са такива, каквито са. Докарали сме го точно дотам, докъдето сме могли.
Ти си от тези, които "достигат нещо стойностно" - а стойността му кой я определя? Ти гониш цел, аз обаче вървя. Колко и какво съм видяла, слава Богу не знаеш. И именно защото съм видяла, знам, че не мога да си позволя да приемам всичко това насериозно... Животът е просто игра, вярно, понякога малко жестока, но само игра... Умираш... so what? Възкресение винаги има... Бих приела насериозно само нещо, за което знам, че би било фатално. Но такива неща няма.
Ти си чел по книжките, аз съм падала. После - съм ставала. И съм продължавала. И съм видяла, че отболява, че "и това ще премине", че тези неща са преходни, хоризонтални. Има обаче и такива по вертикала. Такива, които не са започвали и няма да свършат. Те просто са. От теб не се иска нищо, за да могат те да се случат, защото те отдавна вече са го сторили. Седят си и кротко те чакат, пък и няма закъде да бързаш. А ти изглежда драпаш ли, драпаш... но не можеш да си изпревариш времето. Дай малко по-кротко. Хвани пътнически влак, не експрес, слез на "Необслужвана спирка Долна Крета", пошляй се из пущинаците, там има страхотни пепелянки и местен вариант на тарантула - направо си заслужава... А после, все по релсите, по релсите... до следващата спирка... и оттам - накъдето ти видят очте, който влак мине пръв... Така никога няма да избързаш, никога няма да закъснееш и винаги ще си на точното място в точното време...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal