Незнам доколко това е свръхестествено,но все пак мисля да го споделя тук,защото веднъж го разказах на приятел и той ми каза че съм луда .
Бях на около 8 години,играехме на криеница в двора на училището.Нещо се скарахме с децатаза не си спомням точно какво,но се стигна до това че трябваше да се закълнем дали лъжем.Аз лъжех и се заклех в човек,който си мислех че няма нищо да му се случи.По късно(няколко дни) той почина .След това ....бях на 13 г. и се подготвях за класно по математика,от която много малко разбирах помислих си "ех,не може ли да не отида на това класно?" -в същия момент иззвъня телефона и казаха че дядо ми починал ........На следващата година ....бях на село....при вече самотната ми баба..тя беше завързала малкото теленце ,което имаше със синджир за едно дърво.Незнайно как то се беше уплело и задушило с него.Беше паднало на земята ,не дишаше,не мърдаше -беше според всички умряло.Баба ми се разплака и отиде да викне колач.Аз седях до него и го гледах .Казах си може би с цялата си вътрешна сила "моля ти се оживей" .Изведнъж то скочи направо на краката си -все едно е на пружини.Има няколко случая ,в които вечер сънувам сън близък до това ,което ще стане през деня,тогава се събуждам,продължавайки още 5-6 секунди да бълнувам.А само веднъж ми се случи да сънувам и в съня си да чуя глас ,който казваше"Спокоино всичко ще се оправи ".Наистина ,слава богу се оправи-ставаше дума за човешки живот . Ами това е луда ли съм ,страхувам се от себе си понякога >>