ами, не знам дали се брои това нещо, но все пак за мен тогава си беше изключително реално... както и да е:

случката се повтаряше много пъти докато бяхме малки със сестра ми - след като си лягахме да спим (двамата бяхме в отделна от родителите ни стая), идваше един момент, в който и двамата започвахме да виждаме различни образи - всъщност в началото беше един и същ образ всяка вечер, но след това се появиха и други.

тогава ми се струваше, че излизаха иззад гардероба (хехе), но не можех да си обясня как така успяват да се промушат между него и стената, и да се крият там чак до следващата вечер. както и да е.

значи, образите бяха хора - в началото стара жена (баба яга - изникваше в съзнанието ми, тогава пренаситено с приказки) с нормален ръст и нещо като странна шапка на главата си, подобна на спирала или нещо като тирбушон, по-широк в долния край. де да знам, беше черно всичко и подробностите бяха неясни. но пък цялостния образ си беше абсолютно реален.

та, споменатият образ излизаше иззад гардероба (всъщност точно до вратата), и тръгваше към нас, тъй като леглата ни бяха под ъгъл, изглеждаше че върви към мястото където се сключват.
тогава беше моментът, в който се разкрещявахме като луди, тъй като и двамата го виждахме, говорихме след това и бяхме видели едно и също нещо.
това, което изпитвахме тогава, беше ... ужас. спомням си, че ставах върху леглото си и започвах да хвърлям по нещото възглавницата си и всичко което ми попаднеше с крясъци, и то изчезваше, малко след което се появяваха и родителите ни да ни успокояват, след което като че ли нещото изчезваше.

понякога се появяваха и други образи - веднъж докато се опитвах да не забелязвам бавно приближаващото се нещо, гледайки към стената (т.е. в обратна посока), с едно око погледнах и видях над мен фигура досущ като от военен парад - с висока шапка, униформа, която дори беше отчасти шарена въпреки тъмнината и всичко останало. това, което направих, беше да се завия през глава, да стисна очи и да се надявам че никой няма нищо да ми направи.


много странно беше. родителите ни си го обясняваха с това, че баба ни ни била наплашила със страшни истории и затова ни се привиждали разни неща.
ние пък не бяхме съгласни с тях, ама ходи спори като си само едно дете и всички приемат полусериозно нещата, които казваш или правиш.


след известно време престанаха нещата и това беше. но оттогава спя с гръб към вратата, даже вече не живея с родителите си, но продължавам да спя обърнат надясно.