Написал го е Бо Ин Ра. Все още си мисля че е доста същественна част от Езотеричната школа. Дано видиш тук някакъв отговор на мислите си. Тази част се казва “Вина и грях” от “Книга за живият бог” Преписах я цялата за да не изпадам в тенденциозност.




“ Онези които наистина са знаели крайните неща, винаги са се отнасяли с презрителна усмивка към “светеца” с неговата суетност и фалшиво смирение, но те са умеели също да правят разлика между самомнителните добродетелници, и онези наистина големи души които често са били обявявани за “светци”.
Те искат да намерят горди човеци умеещи да живеят с вдигната глава, - а не жалки просяци пред портите на божественното великолепие, - не плачливи каещи се души!
Те искат да намерят човеци, които умеят да извайват животът си като художественна творба, - а не такива които превиват гръб под животът, като добичето под своят товар.

Който вината и грехът могат да отклонят от неговият път, той не е готов за наградата на победителя.

Който иска да извоюва голямата победа не бива да се измъчва с грижата че при тази борба прахът на всекидневието замърсява неговите дрехи.

Който винаги се стреми да изчисти петната от дрехите си твърде бързо ще загуби от очи своята по-виша цел...

Аз разбира се не съветвам никого да се търкаля в калта – но всеки който твърдо иска да постигне целта трябва да спре да обръща внимание на прахта на всекидневието, и на малките петна появили се по неговият път.

Кракът ти ще остане трайно залепнал за едно и също място и ти никога няма да се довериш на своите крачки ако се оставиш да бъдеш смутен по своят път от грешките които никога не можеш да избегнеш напълно.

А “светецът” прилича на човек който сам си е прерязал жилите и сега лежи на пътят като парализиран, но сънува с отворени очи - че лети.

Аз бих предпочел по – скоро да те видя да газиш до гуша затънал в грях и вина , отколкото да трябва някога да разбера, че те грози опасност да се превърнеш в такъв “светец”.

Ти ще загубиш най-ченните си сили ако поискаш да подражаваш на “светеца”и ако се опитваш на всяка цена да се запазиш “без грешки”

Не ще можеш да използуваш силите си ако си постоянно загрижен да да избягваш всяка грешка, защото на всякъде където си истински деен, ще изпадаш в грешки и прегрешения без да си го искал.

Но както мраморният прах в ателието на скулптора съвсем не намалява стойността на изваяната от него творба, така и твоето “Аз” което се стремиш да издялаш от “суров камък”в никой случай няма да изгуби от стойността си заради “праха” и “отломъците” сипещи се наоколо, докато не бъде изваяна твоята чиста форма.

Забрави “праха” и “отломъците” на ателието и мисли винаги само за “творбата”в която трябва да изваеш своето съществуване. – възвишено красива и нетленна!

А паднеш ли дълбоко там, където не си искал да паднеш, вдигни се веднага и забрави че някога си падал!

Но дори и тогава, когато твоята воля те е довела до падение, не бива да имаш друга грижа освен моментално пак да се изправиш на крака!

Без полоза е “окайването” ти след падението, - докато твоето мощно възправяне може да ти помогне да придобиеш трайна сигурност, която да те научи да избягваш новото падение.

По твоят път не може да ти навреди нищо освен страха от спъващите сили на греха, а тези спъващи сили на свой ред са единственно на страхът ти.

Върви на пред с любов и свободен от всеки страх, но нека твоята любов никога не подкопава силите, необходими за да оказваш съпротива.

Бъди обаче винаги добър към всичко живо, обаче добротата към тигъра е един добре прицелен истрел, защото не трябва да причиняваш страдание дори на оногова, когото си принуден да унищожиш.!

Свободни трябва да бъдат твоята доброта, и твоята любов, - иначе те ще се превърнат в порок за теб!

Свободен е само този който сам се освободи!

Никакъв външен “Бог”, съществуващ някъде над звездите единственно в твоето въображение не би могъл да те освободи!

Обаче помогнеш ли си и сам ще ти помогне и твоят Бог, който иска да се роди един ден в самият тебе.

Ти сам си създал своите признаци, и единстквенно ти сам можеш да ги унищожиш.

Много неща за тебе са още “вина” и “грях”, макар че те съвсем не заслужават това охулване, а други приемаш леко, и виждаш в тях свои “добродетели.”, въпреки че те са гибелни за теб...

Не трябва никога да търсиш “изкушението”, но не трябва и подобно на “светеца” да оковавш погледът си , че той на всякъде да вижда само “изкушение”

С изправена глава върви по своят път, и знай: - винаги си най–добре защитен когато можеш вече сам на себе си да се уповаваш.!

Никакво “падение”и никакъв “грях” тогава не ще може да спъне твоите крачки, докато един ден, подкрепен от виша сила, не постигнеш своята цел, която е в самият тебе.

Но аз пак те предупреждавам, и те съветвам: - По-скоро търси “вина” и “грях” само се пази от волята за “святост” “

А това го е написал Шандор Петьофи:

“Две неща ми трябват на земята,
Те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота за любов,
Любовта да дам за свободата съм готов.”

Дано почувстваш нещо....