Как става наистина? Ние хората така сме устроени, че винаги искаме да разберем - как и защо. А може би просто има неща, които трябва да приемем, на които трябва да повярваме, без да се питаме защо и как. Това, което казваш наистина звучи странно, даже малко страшничко, но е така просто защото е необяснимо. Струва ми се, че всяко нещо за което нямаме обяснение поне малко ни плаши. Важното е да не превръщаме тази уплаха в отрицание. Най-лесно е да кажеш - това не може да бъде. Много по трудно е да повярваш в нещо, което не можеш да пипнеш, не можеш да видиш, да помиришеш и най-вече да си обясниш. Но надали трябва точно теб да убеждавам в това.
Според мен имаш два пътя пред себе си. Или да отричаш сам пред себе си тези си способности. Или да се опитваш да ги развиваш все повече. Може би тук е мястото на въпроса - а какъв изобщо е смисълът от тях? Според мен има смисъл, най-малкото като доказателство за силата на духа и за това, че може чудесно да знаем колко кости има в човешкото тяло, как работи сърцето или как се лекува хепатит /примерно/, но все още почти нищо не знаем за ДУШАТА. А тя е истинската същност на човека. Няма значение дали си с кафяви или сини очи, дали си нисък или висок, това какъв човек си зависи от душата ти. Питам се обаче, колко ли хора изобщо се сещат че имат души?