При спомен за минал живот се твърди, че емоциите, силните емоции при спомена са белег на реалния спомен...
Смятам, че няма смисъл само да вярваме в прераждането. Трябва да седнем, да медитираме, за да си ги спомним... Аз съм имал много спомени, но поради липсата на емоции май са фантазии. Само веднъж съм си спомнил нещо като гледах една снимка на един човек и се разплаках като я гледах почти, но пак ми е трудно да сметна, че споменът е реален, защото е твърде величав живот, а това е съмнително...

Доброто е семе на щастието, както злото - на страданието!