В крайна сметка, в сравнение с възможното по-отчетливо транцендентно наслаждение, по-важното е относителният покой, спасението във вечността, победата над смъртта...
това е основата на религията по моето разбиране - във всички религии в една или друга степен има отрицание от светското, има и самоотричането. Исус е казал "ако иска някой да дойде след мен, нека се отрече от себе си .... защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби и който изгуби живота си заради мен, той ще го спаси ..... защото какво се ползува човек, ако спечели всичкия свят, а погуби или отщети себе си?", Лао Дзъ "постигни абсолютната Пасивност, придържай се към първичността на Покоя", Буда е казал "откажи се от наслаждението, за да намериш блаженството" , което според мен е точно тъждествено на вложеното от християнството значение в думата "благ/ благодат". Разглеждането на този въпрос, изисква изключителна изостреност на вниманието, колкото е възможна - едва ли мога да кажа нещо ново и значимо, изписано е и казано много из всички религии. Но това, което искам да добавя - не отричам борбата, като необходимост, отричам я в смисъла на постоянното съпротивление, което води до отчужденост не само от околните и реалността, но и в крайна сметка от себе си. Блаженството, благодатта преди това наистина искат борба и това е обяснимо - Лао Дзъ постоянно съветва "отпусни се по течението, не се съпротивлявай - бъди самото течение", но един човек, който не може да плува, как ще се пусне по течението, това е излишно рисково, като нищо ще се удави, за това преди да се пусне, трябва да се научи да плува, първо се съпротивлява на течението, първо е борбата, това е неизменно, а после идва благодатта т.е. борбата е необходима, за да те държи буден (доколкото е възможно, но това не значи повече борба = по-буден), в този смисъл разбирам "борбата с греха".

Като естествено става ясно, че и явно нещо не разбирам, явно нещо не виждам и изпускам, тъй като все още съм на някакви приливи и отливи, все още не може да се каже, че познавам блаженството ..... ала нали пък за това се казва, че е Път. (при това безкраен)

Относно виденията - наблягам на този въпрос, смятам поради ясни причини. Не съм запознат в дълбочина, имам си своите житейки опитности, които са ме заставили, да разбера по този начин, това което съм написал - виденията лично мен не ме интересуват, не това търся, разбирането ми така да се каже е по-скоро по стечение на обстоятелствата, отколкото по моя преднамереност. Но ме е притеснявал факта, че не един и два пъти, атеисти са ми заставяли условието, че когато видят ангели, тогава ще повярват - за тяхно съжаление или късмет, хич не ме интересува дали някой ще вярва или не, но точно такива хора, като попаднат в ръцете на някои по .... как да го кажа, заинтересовани в личен план типове да повярват в техните думи и същевременно имат тези знания, значи ...... виждал съм ужасни последствия, просто катастрофа от възможно най-тежък характер и продължавам да попадам на такива случаи. Хората, които искат наистина да вникнат в религията (или в някоя конкретно) - било то атеисти или не, трябва да им се обяснят още в самото начало тези подробности, не бива да се крие и премълчава. Аз лично не мога да обещая на един човек, какви точно видения ще преживее, като последва стъпките, които му кажа - може да са ангели, може да е Исус, може и рогати кокошки, всичко е възможно, но почти съм сигурен, че има начини да се предизвикат конкретни видения, с които лесно могат да бъдат подмамени. За това не един път и на не едно място съм питал и християните, и атеистите - как аджеба ще разпознаят един Исус, защото само да се наричаш последовател на Исус ни най-малко не значи, че наистина следваш Исус. А точно този въпрос е разгледан и в библията - след възкресението му при срещата с учениците си ...... просто забелязвам, че често дори християните не се замислят, че самите ученици на Исус не са могли да го разпознаят, че са имали нужда от доказателства, при това от най-грубото ниво (чак когато започва да се храни). Вярата наистина е основа на всяка една религия, но никак не бива да се бърка с лековерието и тука според мен има един съществен минус в християнството, тъй като то категорично се противопоставя на съмнението, докато в други източни учения, допълват че човек трябва и да се съмнява, като се съмнява, дори в самото съмнение.

Чистия поглед наистина иска и упорита работа - а виденията, използвани в позитивен аспект, като положителен показател, далеч не са най-удачните за ориентир. И нека да бъде ясно още едно нещо, за което допускам, че няма да се съгласиш - аз не съм против окултизма, аз съм против смесването, защото стават буламачи без никаква градивна стойност. Против съм смесването на науката и религия - не можеш да търсиш в религията, наука, нито в науката, религия, против съм смесването на окултизма и религията, не можеш да търсиш в окултизма религия, нито от религията да искаш окултизъм. И науката, и религия, и окултизъм си имат допирни точки, но само толкова - когато искаш наука търси наука, когато искаш религия, търси религия, когато искаш окултизъм, търси окултизъм, но не и да се мешат. (както в случая да ми се говори за материален бог, който щял да бъде открит от науката - това е смях не само за един сериозен християнин, но и за всеки един религиозен човек, няма такава религия и никога не е имало, такива постулати и възгледи нямат нищо общо с религиозния път, и разбиране) Това е моето основно съображение, относно критиката на мормонството и Д. Смит - да бе класифицирано (т.е. точно въпроса, който засегна Глишев и който мен ме интересуваше) като окултизъм, а не като религия, от мен нямаше да има ни едно възражение.

Редактирано от Exaybachay на 14.07.12 15:12.