Текста, който си написал е много интересен и съдържателен. Според мен напипваш и открояваш важна и същностна проблематика и имаш явна и вероятна правилна насока по доста от въпросите, вкл. и по отношение на човека Дж. Смит, окултизма, религиозността и т.н..

Относно: _maycal: "усет за естествена или свръхестествена благодат. До такива състояние се стига много трудно, всъщност, а още по-трудно се задържат. Пътя към тях минава през сърдечно съкрушение и борба - често до кръв, с греха".
Exaybachay: "Като само не съм съгласен с последната част - не могат да се задържат, това е особеното, като се опитваш да го задържиш, задължително ще ти се изплъзне. И не става чрез борба - еле па до кръв."

Действително, ако човек е егоистично-користно страстно заинтересован да стигне и задържи високите благодатни - естествени и свръхестествени състояния, по правило или не ги достига или ги губи. Единствено в състояние на самоотричане (вж. напр. глава 18 на "Бхагавадгита"), в състояние на жертвеност и условно казано - в относително състояние на "незаинтересованост от плода на делата", може да се стигне, и то обикновено временно - редуващо се, в по-трайно и по-пълно качествено различно (от обичайното за хората) състояние на преобразуваност от Светия Дух и изпълненост с Него. То (такова състояние) означава степен на навлизане в светостта, при която има особен вид съчетание на страдание-жертвеност и любов, т.е. Божия благодат. Такова навлизане в светостта, придобиване на Светия Дух е въпрос освен на Божия милост и на упорита работа на подвижника (като Божий съработник) и тежка борба с греха. В крайна сметка, в сравнение с възможното по-отчетливо транцендентно наслаждение, по-важното е относителният покой, спасението във вечността, победата над смъртта...