Да явно съм го задал неправилно и неясно, защото не питах за това - но и за него щях да питам, даже така е по-добре.

Цитираното (не за живото чувство, а последвалата част от абзаца) всъщност е полуобяснение на метод за предизвикване на видения. Църквата, а и всяка религия е запозната с подобни практики, които имат много допирни точки с чисто религиозната (не само християнската) практика, и това създава някои проблеми.

Едно нещо трябва да се обяви от всички религиозни институции безусловно, еднозначно, веднъж завинаги и да е ясно, защото хората лесно се подвеждат, но това някак си не се случава и лично аз подозирам, че с това знание се злоупотребява сред високите етажи, дори на църквата - къде съзнателно, къде не чак до там (примерно от незнание). Религията в действителност съдържа и окултизъм, и няма смисъл да се крие и отрича това - но редом трябва да се знае, че окултизма не е религия и не съдържа никаква религия, нито от езически, нито от далеко-източен, нито от какъвто и да е било род. Религията ни най-малко не се появява от виденията, религиозната основа няма нищо общо с каквито и да е било видения - и всякакви спекулации и вменявания по този въпрос е крайно време да се приключат, и изобщо да не се дава повод да се допуска, такова становище, защото съвременния западен човек, дори сред гениалните учени, вирее една такава лъжа и от където следва естествено, напълно грешно разбиране на религията. (от тук и нелепите тълкувания, които срещам относно материята и материалния Бог - в днешния крайно материален свят е изключително лесно да се получат такива неправилни разбирания за религията)

Религията е много по-драстична от окултизма - Архимандрит Серафим е написал, че:
"Често се срещат днес хора, които с необикновена жажда се втурват в опасната за грешниците област на духовния свят. Едни се предават на болезнени молитвени изстъпления, други — на спиритични сеанси, трети — на търсене небесни явления. Всички всъщност са жертва на еднаква в основата си болна мистичност и ако им кажете, за да ги предпазите, че си играят с огъня"
ако окултизма е игра с огъня, то за религията трябва да кажа, че е игра със смъртта - за това аз съм против налагането на която и да е било религия, това трябва да става само по личен избор и усет, само когато човека стигне един пределен етап от живота си, преди това не само е ненужно, но и често пъти вредно. Нито Исус, нито който и да е било от значимите учители, не е налагал учението си чрез и на сила - и това е описано много добре в библията.

Религията е единствения за сега начин, открит от човека, чрез който могат да се прескочат виденията - психологията е още много боса по този въпрос. Видението само по себе си не е болна мистика - "болеста" на видението идва от човека, който го изживява, а не от това какво представлява точно то или да гадаеш от къде идва. От една страна това го подчертавате (дори е много добре описано в книгата), но от друга се губите в нищенето на демоните и божественото, и от къде, какво било видението.

Този човек Д. Смит от това, което прочетох до тук е окултист, а не религиозен - според мен е имал виденията, приемам, че разказаното от него е така, както го описва и дори мога да приема, че е безкористно и е вярвал истински в преживяното. (в последствие да речем са влезли вече интересите от друг характер) Смит е потомък на окултисти и то явно със знания, а не просто блек метъли - със сигрност е знаел най-различни методи за предизвикване на видения. В интерес на истината за мен бе учудващо да разбера, че това далеч не е толкова трудна и невъзможна задача - дори може да се каже, че е много лесно и няма да се изненадам, ако има и някой друг от наследниците на Смит, които да са преживели видения.

Във видението всъщност разпознаваш преди всичко себе си - за това автора набляга толкова на качествата и изобщо цялостното състояние на човека, който го преживява. Хватката е там, че несъзнателно или не, в най-голяма степен ти определяш видението - неговата форма (типично за християнин да види Исус, за будиста Буда и т.н.) поведение, внушение, дори какво да чуеш, какво да ти каже.

Срещал съм един метод (може да се каже и философско разглеждане) на северно-американските индианци, който по-късно намерих и в дао, той е косвено свръзан с темата за виденията, състои се в следното - да си представиш, че те срещне един всемогъщ магьосник, които ще ти предложи да ти изпълни ЕДНО, ЕДИНСТВЕННО желание, но пък КАКВОТО и да е, като единственото условие е желанието да е ЯСНО и ДОБРЕ ДЕФИНИРАНО. Т.е. не стават неща от рода "да бъда щастлив" (може обаче да си пожелаеш това, което според теб ще те направи такъв), "просветление", "да стана воин" и пр. (неща които всеки ги разбира различно), не стават и тарикащини от типа "вълшебна пръчка", която да ивпълнява всяко желание: какво ще си пожелаеш?

Това, което кипи вътре в човека, неговия хаос от желания е капана на виденията - това желание е възможно и да е много дълбоко в подсъзнанието т.е. човека дори да не помни за него, но във видението е почти сигурно, че ще се прояви. И точно това се е случило с Д. Смит - този човек е попаднал в капана на собствените си халюцинации, когато видението е обусловено от желанията, тогава то вече е халюцинация, тогава е болна мистика, не можеш да различиш халюцинациите си от реалността, желанията си от видението.

Не съм съгласен с твърдението, че само много свети хора, могат да получат, като награда видения и само техните са дар божий, а в началото на духовния живот да няма - това не е вярно. Всеки може да получи видения и не е задължително, човек да е чак такъв светец, за да не са виденията му болномистични, дори нещо повече - мистика, наистина светеца е независим от виденията, те не му влияят и са му ненужни. За мистикът няма да е пресилено, ако се каже, че няма потребности, много хора се разочароват, като чуят, че за един светец, здравия сън е от много по-голямо значение, потребност и стойност, от което и да е било видение, чудотворно действие, магия и прочие свръх естествени, паранормални явления, тъй като желанията, които остават в мистика, не са нищо повече от естествените потребности, които имаме в следствие на обусловеноста от тленното ни тяло, но те са повече нужда и за това се казва, че мистикът, будата, месията, просветления, месията няма свои желания, това е човек без желания или цитирайки те
за особен вид благодатно изчистване на фантазмеността, на подвластността на образната чувственост, при което съзнанието на човека е в състояние на будност, годност, трезвост и реалистичност но същевременно и в някаква степен на (молитвено)Богообщение, съответно с усет за естествена или свръхестествена благодат. До такива състояние се стига много трудно, всъщност, а още по-трудно се задържат. Пътя към тях минава през сърдечно съкрушение и борба - често до кръв, с греха.
Като само не съм съгласен с последната част - не могат да се задържат, това е особеното, като се опитваш да го задържиш, задължително ще ти се изплъзне. И не става чрез борба - еле па до кръв. И наистина става чрез любов - или нека го кажа така, не вярвам, че е възможно да стане чрез борба, това е съпротивление, съзнанието се свива, не е релаксирано, в любовта се отпускаш, изчезваш. Спокойствието води до прозрение, ненасилието отваря вратата, да се предадеш на Бог, да оставиш борбата - това според мен е работещото, но да не се отклонявам, все пак не съм християнин, ала в тази посока разбирам Исус, а не в някаква борба срещу греха.

Може да се мине през виденията, но и далеч не е задължително, което е тънкия момент в религиозната практика - фактически, ако си все още във виденията, ако си под тяхно влияние, ако не можеш да ги игнорираш на 101%, значи нещо, някъде бъркаш. За съжаление, този човек Д. Смит не е успял да ги надмогне, желанията му са диктували виденията (независимо дали е разбирал това или не) и за мен последователите му т.е. мормоните жестоко се бъркат, като смятат, че това е религия. Това е опит (при това несъзнателен) да се направи от окултизма (или да кажем от окултно обусловено разбиране) религия, но това е безсмислено, а и едва ли е възможно - самата основа е сбъркана.

Редактирано от Exaybachay на 14.07.12 01:02.