"... носена от непостижимите сили на небесните духове..." обозначава точно нематериалност, стига човек да е чел малко повече Палама, а и други гърци. За "надсъщностна" да не говоря.

Освен това Палама се е изразил елиптично, което човек пак би знаел, ако чете повечко гърци. Имам предвид, че е общоизвестна постановка, щото Бог е неизразим до край. Сиреч все пак е частично изразим. Ако не съществуваше това схващане, нямаше изобщо да има теология.
Частичната Му изразимост се състои най-вече в отричане на неверни постановки за Неговата природа. Това в теологията се нарича апофатика, отрицателно говорене и представлява отсяване на нещата, които Бог не е. Има много сполучлива теологема, която гласи, че всяко еднозначно и позитивно твърдение може и трябва да се подложи на апофатическо отрицание, за да не се превърне в ерес. Това важи без много затруднения за "Бог е материален". По-интересно е, че на апофатически преглед подлежат дори прочути изрази като "Бог е любов", "Бог е дух" и т. н. Но апофатиката има две остриета. Класическото богословие би направило израза "Бог е материален" на салата, докато израза "Бог е дух" би довело не до обикновено отрицание, а до нов тип разбиране отвъд отрицанието. И това вече се е случвало. Не подценявай поколенията вдъхновени, сериозни и благочестиви автори, които са размисляли едновременно над науките и над Евангелието.

Тъй че не бързай с киселото мляко :)

Повече лая

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите