Индивидът се създава от своите идентификации
в това е проблема - същностното се изгубва в повърхностното, естеството в отъждествяването, в даден момент, индивида вече е неспособен на самостоятелност, индентификациите са станали негови окови, без които не може и да си представи как ще живее, без които следва въпроса "кой съм аз - какво съм аз", асоциативното мислене в този момент стои пред нищото и не знае как да реагира, и за това се вкопчва в първото, което му е угодно и най-силно засадено в конкретния човек т.е. това, с което се е идентифицирал през годините, така се случват и изблиците на ярост, защитавайки не това, което си, а онова което ти е втълпено, че си, така засягайки примерно религията ти или нацията ти или каквото и да е от твоята социална среда, се засягаш ти, макар да не казвам нищо за теб. Всяко едно дете се ражда без име, без религия, без национална принадлежност - след като се роди ние му насипваме всички тези условности, създавайки личността и след години, когато обидиш името, детето се обижда, макар то да не е името.

Преди години бях на гости при едно семейство приятели, те имаха 9 годишно момче - една ранна сутрин бяхме будни само аз и малкия, той се беше сприятелил с мен. Попитах го какъв иска да стане, когато порасне голям и за моя изненада то ми отговори "вероятно ще свърша в лудницата" - отговора му ме бе озадачил, питах го в лудницата ли иска и то ми отвърна така: аз не искам в лудницата, но баща ми иска да стана лекар, майка ми да стана историк, чичо ми иска да стана професор, баба и дядо инженер, всеки си има своя идея и образ, и всеки иска да ми ги нахлупи. Мен никой не ме пита какъв искам да стана - аз изобщо не ги интересувам, те се интересуват само от собствените си цели. Искат да направят от мен точно копие на себе си - всеки от тях. Ясно е едно - ще стигна до лудницата, малко лекар, малко инженер, малко от всичко.
Отбелязах му, че е много интелигентен, а интелигентните хора не влизат в лудницата. А то допълни, че е така от самото начало, от както се помни, каза ми - всеки гост, който идваше у нас, казваше на баща ми "има твоята коса" или "взел е очите на майка си" или "има носа на чичо си", а аз се питах дали съм смесица от всички, нищо не изглежда да е от мен, косата като на баща ми, очите като на майка ми, носа като на чичо ми, има ли нещо, което да принадлежи на мен или съм само игра на пъзел ..... това ме подлудява.

Не механично - механичното разделение от обществото е нещо насилствено, механичното идентифициране със обществото е пак насилствено. Осъзнаването е ключът, който не позволява оковите, а като ги има, чрез него се разкопчават.

Това, че се обявяваш срещу масовата мода е много хубаво и ти го правиш чрез някакви послания пак в социалната среда.
не - не се обявявам срещу масовата мода, ако го правя то тогава създавам друга мода, а в крайна сметка такава или онакава все е мода. Няма нужда да се обявявам срещу модата - в самата нея, няма нещо фатално, един иска едно, друг друго, това е нормално, всеки си харесва нещо си. Това срещу, което се обявявам е осъждането, което се случва заради тази мода - ако не отговаряш на модата, значи не ставаш или както онази приказка "ако не си с нас, значи си против нас", това е див, краен и неосъзнат дуализъм, който създава премного ненужни конфликти, безмислени стълкнования.

А иначе къде беше, когато тези, които определят модата са набирали сили.
нито срещу вятъра, нито по вятъра вървя - аз вървя, а вятъра си вее, понякога е попътен, понякога е насрещен, но аз вървя по моя си път.

Къде бях - не малко примери мога да ти дам. Преди години - тъй като обичам Буда, за мен безспорно той е най-великия учител, съм търсил дискусии с будисти. Та преди години няколко човека ме бяха поканили в техния орден - по принцип будистите са доста по-открити, не толкова обременени хора. Рекох си защо пък не - тъкмо да видя от вътре като как стоят нещата, но тука стана голямото но. Попитах ги какво се изиксва от мен - ясно ми е, че всяка религия си има разни ритуали, ревностно пазени през годините, превърнати в традиция, които трябва да изпълниш, за да те причислят. Оказа се, че трябва да си обръсна главата и да нося оранжеви дрехи - рекох хубаво, ала аз съм с коса до кръста и някак си никак не ми се нрави да си бръсна кратуната, за да ме пишат будист, а оранжеви дрехи, нямам желание да нося сред обществото. Това не било проблем - можело и с дълга коса да си остана, а оранжеви дрехи да нося, само при срещите, които организират. Допадна ми, но продължих нататък - защо така хем можело, хем не можело, попитах, а лама мога ли да стана някой ден и пак да съм с дълга коса, и да не нося оранжеви дрехи. Питах, защото вече ми бе направило впечатление, че ламите все бръснати и все в оранжево - значи, оказа се, че лама няма как да стана с дълга коса и без оранжеви дрехи. Помолих ги да ми обяснят каква е връзката м/у окосмяването на главата, оранжевите дрехи и просветлението - при все, че дори от прочетеното до тук от Буда, никъде не съм попадал да е казал, че трябва да правим тези неща. Не можело, защото такава била традицията, пътя, сангха, дхарма била така повелявала и прочие, и прочие - но аз пак настоях да ми обяснят връзката м/у просветлението и тези догми. Даже предложих, ако обезкосмяването спомага за просветлението, то тогава по-добре да си обръсна всичко - дори веждите, краката, дупето, като се замисли човек, според тяхната традиция, жените са на прага на просветлението, но дори и тях, ако не вярваш разтърси се и ще видиш, дори жените трябва да си обръснат главите, странна работа е това за мен. Какво е общото м/и оранжевите дрехи и нирвана - ако оранжевото спомага за откритието на нирвана, то тогава да си боядисам апартамента целия оранжев, колата да ми е оранжева, мотора да ми е оранжев, дори може и домакинските съдове да ги изнамеря оранжеви, изобщо всичко де що в моя живот има цвят да бъде оранжев, бих го направил, няма проблем, но само да ми обяснят как спомага оранжевото и бръснатата глава за откриване на просветлението. Никакъв отговор по същество не получих - почнаха се едни "ама ти май не искаш да ставаш будист, не те интересува учението, не искаш да спазваш традицията" и прочие галимации, с които под една или друга форма ще се сблъскаш във всяка една религия.

Тогава им предложих следното - аз ще си пътувам по моя път и ще го търся това просветление, но ако го открия, така както съм с дългата коса и с окъсаните дънки, те ще бъдат ли готови да захвърлят всичките тези условности, ще имат ли тази смелост. Наистина бяха открити, защото отговориха, че никога не са се замисляли по този начин и не знаят как биха постъпили. Е аз не мога да настоявам да си прекъснат традицията, най-малкото защото и нямам намерение да ги уча на каквото и да е било, не искам да ми се тътрят подир петите и да ги мисля, но ето само, защото не отговарях на тяхната мода, нямаше как да бъда причислен, тази идентификация ми бе отказана и какво да направя сега, да ходя да се вайкам, да се боря срещу вятърни мелници, не мерси, те дори не набират скорост, те си карат по инерция, цялото общество кара по инерция, независимо кое е и какво е. А учението на Буда е несравнимо - жалко, че в такова нещо си, е превърнато, но от друга страна, може би е за добро, често пъти съм си мислел, ако искаш да разбереш как ще изпуснеш учението на Буда, ходи и виж будистите, ако искаш да разбереш как ще изпуснеш учението на Исус, ходи и виж християните, така и за всички учители, поглеждаш последователите им и поемаш по друг път, често съдържащ напълно противоположни аспекти от проповядваното.