|
„Така че реално нямаме (и не са нужни) идеални начални условия, при които да може само Бог да постави планетите. Както и да ги постави Бог, в резултат от тяхното последващо взаимодействие те ще се разместят. Но и при случайно начално разпределение, в резултат на физическите закони пак ще стигнем до подобна конфигурация. Може би объркването идва от обратната задача - как да изберем параметрите на планетите в началото, така че днес да съответстват на наблюдаемото положение, или поне да са на достатъчно устойчиви орбити? Не е коректно поставена тази задача, защото отборът не изисква точно задаване на параметрите. При него каквото остане от началният хаос, това е резултатът. При слънцето е такъв, при другите звезди - друг.”
Не мога да разбера защо смятате, че не е коректно да поставим обратната задача, т.е. че Бог е проектирал мирозданието? Ето двама от най-големите учени не са на това мнение:
„Научното изучаване на вселената внушава извод, който може да бъде обобщен в твърдението, че Вселената очевидно е замислена от чист математик.” Sir James Jeans, The Mysterious Universe, p. 140.
П. Дирак, един от най-бележитите специалисти по математическа физика говори същото: „Изглежда една от основните характеристики на природата е, че основните физични закони се описват с математическа теория с голяма красота и сила, за чието разбиране човек има нужда от доста висок математически стандарт. . . . Ситуацията вероятно може да се опише като кажем, че Бог е математик от много висок разряд, и е използвал сложна математика при построяването на Вселената.” Scientific American, May 1963, p. 53.
Ако правилно съм предал нещата относно Сл. система, те би трябвало да изглеждат горе-долу така:
„Когато се опитваме да създадем равновесна динамична структура, като Слънчевата система например, с нейните планети, спътници, астероиди и комети, нещата стават извънредно комплицирани. Постигането на такъв ред е задача с изключителна сложност, защото във всеки един момент тя е организирана по различен начин, а в нея има над 2 000 тела, чието взаимно влияние трябва да се вземе предвид. Всеки член на слънчевото "семейство", ако го приемем за абсолютно твърдо тяло (което не изпитва никакви деформации) има степени на свобода, т.е. може да се движи в три различни направления и да се върти около три взаимно перпендикулярни оси. В такъв случай, за да се определи положението на тялото в пространството, трябва да се дават числени стойности на трите координати и на трите ъгъла на въртене (като се следи и скоростта на изменение на тези величини във времето). За да бъде прецизирано решението на задачата обаче, трябва да се уточни, че нито едно от небесните тела не е абсолютно твърдо. Модификациите в неговата форма, приливите и отливите променят скоростта на въртенето му и направлението на оста на въртене, откъдето варират силите на взаимно привличане и се нарушават орбитите на другите тела. Нужно е да се отчетат и: електричните и магнитни взаимодействия; дефекта на масата (Слънцето губи постоянно част от масата си, която планетите си прибавят); да се вземе под внимание променящото се гравитационно поле на останалите обекти в системата (а дори за три тела координатите и скоростите вече стават неизчислими[*]); често срещаните резонанси между спътниците и планетите; влиянието на междупланетната среда; някои релативистки ефекти и още много, много други неща, които е трудно дори да изброим.
------------
[*]Като се абстрахираме от другите подробности, относно трудността на задачата за организацията на Слънчевата система, ще покажем накратко колко непостижими са нещата дори единствено по отношение на гравитацията. Ако в световното пространство съществуват само три тела ( ), да речем Слънцето, Земята и Юпитер, и се знаят координатите и скоростите им в някакъв даден момент, то човешкият разум не е в състояние да изчисли техните положения и движения (като се вземат предвид взаимните им влияния) за кой да е (бъдещ или минал) момент.
Ето какво е описанието на тази задача в учебника по астрономия, дело на двамата наши най-видни учени в тази област – професорите Н. Николов и М. Калинков: "Най-знаменитата задача в небесната механика е задачата за трите тела, която е била (и е!) обект на внимание от страна на велики математици и астрономи. Тя се състои в следното: за някакъв начален момент са дадени координатите и скоростите на три тела с известни маси; да се определят положенията и скоростите на телата за произволен момент.
Аналогична е постановката на задачата за n тела.
В действителност разглежданията се провеждат не за тела, а за материални точки. Въпреки това достатъчно е да си представим, че на всяка материална точка действува сложно променящото се с времето гравитационно поле на другите точки, което е в състояние да довежда до тесни сближения, за да бъде ясно, че решението, описващо невъобразимото разнообразие от последствията на тези сближения, би имало извънредно сложен вид.
Може да се покаже, че в задачата за n тела са известни само 10 интеграла. Тъй като за три тела имаме 18 диференциални уравнения от първи ред, а могат да се определят само 10 интеграционни константи, задачата изглежда нерешима. .......
Общата задача за трите тела е аналитично решена през 1912 г. от финландския учен Зундман, който показва, че е възможно развитието на координатите на трите тела, разстоянията между тях и времето t в редове по степените на помощна променлива, които са абсолютно сходящи. През 1931-1933г. френският учен Белорицки установява, че за да се получат положенията на големите планети с точността на астрономическите ежегодници, от редовете на Зундман трябва да се използуват суми, съдържащи не по-малко от 10 на степен 8 000 000 члена. (Това число излиза извън пределите на въображението ни – б.а. В.В.) Може да се счита, че аналитично решение на задачата за трите тела е намерено, ала то има само теоретично, но в никакъв случай не и практическо значение."
Не ми се мисли колко трудна трябва да е задачата за планирането на цялата Вселена! Но за щастие (по определение) Бог притежава цялото знание, така че не му е необходимо да прави изчисления, както и всемогъщество, за да реализира плановете си!
Имам предвид два възможни креационистки модела, но първо искам да се допитам до някои наши физици, какви ще бъдат по-конкретно следствията от тях. Според мен, те би трябвало лесно да се разграничават от стандартния еволюционен модел, както и да могат лесно да бъдат проверени с наличните (или планираните за пуск в близките няколко години) детектори на гравитационни вълни, спътникови телескопи и пр. Ако всичко върви по план се надявам, че ще можем да продължим с дискусията някъде около началото или средата на месец октомври.
Пожелавам синьо и безгрижно лято на всички!
Редактирано от valentin_velchev1 на 24.06.12 15:36.
|
Re: Дарвиновата еволюция в космологията [re: valentin_velchev1]
