Гери, макар да се възхищавам на познанията ви по физика, трябва да призная, че съм доста скептично настроен по отношение на обясненията, които давате. При вас всичко изглежда изключително лесно и просто, но вижте какво казват някои от най-видните съвременни учени по въпроса за произхода на звездите и галактиките:
„Вселената, която виждаме като погледнем към нейните най-далечни хоризонти, съдържа (над) сто милиарда галактики. Всяка от тези галактики притежава (средно) по сто милиарда звезди. Това е общо 10 на степен 22 звезди. Тайният срам на съвременната астрофизика е, че не знаем как е успяла да се образува даже една единствена от тези звезди.” М. Харвит (Martin Harwit, “Book Reviews,” Science, March 1986, pp. 1201-1202.)

Ето какво казва П. Мафей в своята книга "Вселената във времето", стр. 302: "На 14 и 15 февруари 1979г., се състоя среща между специалисти, организирана от У.Х. Маккрей и М.Дж. Рийс от английското Кралско дружество с цел да се обсъди произхода и първите фази от еволюцията на галактиките. Както по-късно писа самият Маккрей, "когато започна обсъждането, почти сигурно никой от присъстващите не е могъл да претендира, че знае как са се образували галактиките; не биха могли да го сторят и онези, които бяха на закриването.""
По повод на подобна конференция един учен пише (за съжаление не можах да открия откъде съм взел този цитат): „Когато отворите обикновена научна книга по астрономия, ще бъдете засипани с картинки на газови облаци и протозвезди; ще откриете теориите относно произхода на Вселената и звездите заявени с голяма увереност.
Ако посетите обаче затворена конференция или симпозиум, ще намерите притеснени хора, отчаяни теории, научни факти, които опровергават тези теории, липса на алтернативни обяснения, атмосфера на безнадеждно отчаяние пред недоказани и недоказуеми идеи, и никакви решения или научни експерименти, които да са способни да облекчат положението.”
Същото потвърждава и Дж. Трефил „Проблемът за обясняване на съществуването на галактиките се оказва един от най-трънливите в космологията. По всички правила те не би трябвало да съществуват, но те са там. Трудно е да се предаде дълбочината на разочарованието, което този едничък факт причинява сред учените.” James Trefil, Dark Side of the Universe (1988), p. 55.

Горните примери не са изказвания на креационисти и не са извадени от контекст – такова е общото мнение на експертите в космологията. Искам още да допълня, че аз не се основавам на „белите полета в науката”, а си мисля, че задачата за построението на Вселената изобщо няма решение по натуралистичен път. Но ако сте прав, че „законът за запазване на импулса (и енергията) за квантовите флуктуации е статистически, а не динамичен”, тогава първият ми опит в тази насока не е напълно успешен, а по-нататък ще се опитам да прецизирам малко по-добре нещата. Все пак си давам сметка, че за строго теоретично доказателство не може да става и дума, както гласи и теоремата на К. Гьодел. Но такова не е и необходимо, защото, за наша радост, във физиката нещата се решават по емпиричен път (за което ще стане дума малко по-долу).

Редактирано от valentin_velchev1 на 24.06.12 15:39.