А защо съм така скептичен по тези въпроси? Обърнал съм огромно количество литература по такива въпроси.

Преди много години чух за експеримента PEAR на Пристънският университет (имат си отдел там по паранормални явления!) и доста се интересувах. Хората направили една машина, която пуска от един отвор топки. Топките попадат по случаен начин на каскада от прегради, отклоняват се от правата линия, и долу се събират в няколко джоба. Ако процесът е случаен, количеството топки във всеки джоб трябва да се подчинява на нормалното Гаусово разпределение на статистиката. До тук всичко е нормално. Да, ама експериментаторите поставят пред такава машина човек, който със силата на погледа (или каквото е там) да влияе на топките как да се отклоняват от преградите. И о чудо - оказва се, че наистина някакво влияние се хваща, след като се обработи математически количеството топки по джобовете! При това не е нужно човека да е някакъв с особени умения, който и да е, с известно упорство се научава да влияе на топките. Наука отвсякъде.

Работата се разраства, хората почват да събират финансиране, вадят патенти, разширяват сферата на проекта, с което да примамват инвеститорите за нови разработки - например дистанционно да се управлява качеството на производствен процес! Да, ама с тая работа се хващат и действително хора на науката, главно нашего брата, физици и математици. И установяват много интересни неща - от възможност за (неосъзнато) въздействие, до проблеми с изчисляването на самото разпределение. В последните десетина години се появиха доста статии, свързани с критиките на този проект, ето ти една интересна, на английски ТУК. И постепенно ентусиазмът на ръководителите му затихва, сега статуса му е замразен, щяли да го модифицират в бъдеще, да му променят мащабите и т.н. Поуката е, че не трябва да се вярва само на няколко случайни случая, с колкото и голям хъс и увереност да ти ги разказват...

В

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите