"Е, как може мисълта да въздейства върху материята, ако и тя самата не е материална,"
Достатъчно е да е характеристика на материален процес
А според мен е достатъчно показателно това, че в дадения пример мисълта е тази, която е в началото на материалния процес - тя е тази, която го поражда, предизвиква, задейства.
Или с други думи, оказва се, че съзнанието може да въздейства на материята. Можем чрез мислите си да забавим или ускорим пулса си, да понижим или повишим нивата на хормоните в телата си и т.н. А щом нещо въздейства на материята, значи и то самото трябва да е материално. Да речем, някакво всепроникващо енергийно поле... Какво и колко от това поле ще уловим и как ще го "употребим" зависи от качеството ни на приемници. Едни имат по-широк обхват, други - по-тесен, трети пък супертесен - почти нулев, но все пак не и точно нулев.
Мда, не случайно е казано, че Бог е във всеки и във всичко; че е вездесъщ Така че еволюцията може би се изразява именно в усъвършенстването на "Богоприемниците", каквито всъщност са абсолютно всички материални тела - от камъка нагоре, и все по нагоре - чак до ония обекти, които вече са дотолкова "високоорганизирани", че стават и субекти... та даже и хора
|