"знаеш много добре, че за да се осъществи материята, трябва още една тъкан във вселената и тя е съзнанието, и точно до това стигна науката, а материята така както ти я разглеждаш си е точно тъждествена на съзнание."
Е, не знам такива работи :) И науката не знам да е стигнала до това, тя не е установила съзнание без материален носител, т.е. не е установила възможност съзнанието да идва отнякъде като независима субстанция. ю
А това че разглеждам материята като съзнание, не го разбрах. Квантовата супа е материална, това че самата супа - като конкретно проявление на материята - не е вечна, не пречи на самата материя да е вечна. Често се бърка - и в общи черти е трудно, трябва тренировка - материята като философска категория, като абстракция, с нейните конкретни проявления. Всяко проявление, всяка дорма на материята, може да се породи, може да се разпадне, тя не е вечна. Но тя се поражда от нещо, или унищожавайки се, преминава в нещо друго. Това, което е връзката, което се запазва при тази приемственост на формите, това е материята. И тя е вечна по наблюдение, защото не се поражда от нищо, и не изчезва в нищо. Напротив, физиката достига до количествени закони за съхранение.
"Кои са двете възможности, изказани от Нилс Бор:
1. ако елементарните частици се появяват само в присъствието на наблюдател,то тогава е безсмислено да се говори за свойствата и характеристиките на частиците като налични, преди те да бъдат наблюдавани (тоест свойствата на една частица не съществуват,докато не бъдат наблюдавани)
2. ако елементарните частици не съществуват,докато не са наблюдавани,тогава за тях повече не може да се мисли като за НЕЗАВИСИМИ “неща” - квантите не могат да бъдат разглеждани като отделни. (т.е. не съществуват преди наличието на наблюдател) "
Самите частици са състояние на (материално) поле. Което само в някакъв частен случай е под формата на частици. Колкото до въпросът свързан с "наблюдател", тук Бор нагазва в субективизма. "Наблюдател" може да бъде и всеки неодушевен предмет, с който частиците взаимодействат и се "наблюдават" в резултатите на това взаимодействие. Копенхагенската интерпретация на квантовата механика много лесно може да се плъзне към субективизма, което страшно често се среща като резултат в безконтролна медия като интернет. Затова преди да се вярва на писания за "квантова магия" и "квантово съзнание", трябва много детайлно да се запознае човек с квантовата механика, която се произнася за квантовите свойства - а това за съжаление е непосилна задача за обикновеният човек. От друга страна особено склонните да вярват стават лесна плячка на "квантови" тълкуватели. Не е лесно да се балансира тука. Колкото по-малко вяра, толкова по-добре.
"...т.е. имаш някакъв предразсъдък по въпроса за съзнанието, което за мен е разбираемо, защото науката или по-точно казано психологията тепърва навлиза в тези води,..."
Моето мнение е, че психологията не е наука. В общият случай тя изследва съзнанието като черна кутия, предполагайки някаква база вътре, и моделирайки някакви реакции на тая кутия. Което не води до възможност за контрол на верността на метода, поради нагласяемостта на модела да обясни всичко. Но това е дълга история. Психологията може да изучава и систематизира проявленията на съзнанието, да опитва да улавя негови закономерности, но е далекйо от изучаване на произхода му.
Пак да повторя, не схващам каква е тъждествеността на метрията със съзнанието, за която говориш. Ако са тъждествени, дай да ги наричаме с една дума, за да не става объркване както в случая. Но явно нещо друго се подразбира под съзнание, щото изведнъж се усеща една празнота
"Материята без съзнанието щеше да се люшка още в някакъв хаос от вероятности."
Тя и сега прави това. Просто вероятностите се подчиняват на закономерности, които ги предсказват количествено :)
Грубо казано, ентропията във вселената расте, което води до ръст на хаоса. На определени места обаче, като пример на Земята, поради енергетичният източник Слънце, ентропията локално намалява, което води и до намаляване на хаоса. И всяка дейност на човека, водеща до някакво творчество, е свързана с локално намаляване на ентропията в обекта на това творчество, за сметка на разхищение на енергия (т.е. увеличаване на ентропията) в поддържащите сфери. За да нарисува художника картина, му трябва боя, трябва му и да се храни. А за производството на тази боя и тази храна се разходва много енергия, горят се въглища, замърсява се вода. Балансът е хаос, само дето енергията от слънцето помага да го държим в някакви граници. Дейността на хората е да творят ред, за сметка на увеличаване на хаоса. Докато има енергия от слънцето. Редът само прикрива целият хаос.
Ако се замислиш, ако нямаше съзнание, ако нямаше хора дето да горят въглищата и да замърсяват водата, хаосът щеше да е доста по-малко :)
Per warez ad scientiam
|