нищо не заобикалям Герисъм, знаеш много добре, че за да се осъществи материята, трябва още една тъкан във вселената и тя е съзнанието, и точно до това стигна науката, а материята така както ти я разглеждаш си е точно тъждествена на съзнание. Няма такова нещо в науката, където материята да си е била вечна, в най-добрия случай тя е една квантова супа (не знам на кой от всичките учени е този всеизвестен израз), която за да се прояви като материя ..... пиши, пиши нататък, ти си по тази част, не ги разбирам подробно нещата, ала не ми е ясно, защо премълчаваш научните факти и сътворяваш разни нереални идеологии. Кои са двете възможности, изказани от Нилс Бор:
1. ако елементарните частици се появяват само в присъствието на наблюдател,то тогава е безсмислено да се говори за свойствата и характеристиките на частиците като налични, преди те да бъдат наблюдавани (тоест свойствата на една частица не съществуват,докато не бъдат наблюдавани)
2. ако елементарните частици не съществуват,докато не са наблюдавани,тогава за тях повече не може да се мисли като за НЕЗАВИСИМИ “неща” - квантите не могат да бъдат разглеждани като отделни. (т.е. не съществуват преди наличието на наблюдател)

Като цяло наистина е много по-вероятно Съзнанието да е The Big Boss, макар че за мен и това не е вярно - проблема се крие някъде в разбирането ти по въпроса "що е съзнание", но не ми се гадае, останал съм с впечатлението, че за теб съзнанието е тъждествено на волево предумишлено намерение, но това е следствие от съзнанието, а не самото съзнание т.е. имаш някакъв предразсъдък по въпроса за съзнанието, което за мен е разбираемо, защото науката или по-точно казано психологията тепърва навлиза в тези води, но изхождаш от някаква предпоставка, която те бърка, може би това, че не може да се наблюдава съзнание без съответното тяло, но точно в този смисъл и материята няма как да я наблюдаваш без наличие на нейна форма, като абстракция тя си е тъждествена на съзнание.

п.п. и забравих да спомена в подкрепа за едно от съмненията на velchev - преди време гледах (по спомен беше по дискавъри), на някой учен му хрумнало да изчисли вероятностите в еволюцията на живота на Земята. Подхода бил от гледна точка на теорията за еволюцията на видовете на Дарвин: движещите сили са СЛУЧАЙНО възникнали мутации в генетичния материал на определени индивиди съхранени или отстранени чрез наследствеността и естествения отбор. Симулацията дала доста интересни резултати, при случай, че това са единствените механизми движещи еволюцията на видовете то човека доста е подранил с появата си, както и всички други висши видове. Времето, за което би трябвало да протече еволюцията е доста по-значително от това, за което тя е протекла в действителност (броено от големия взрив - да не говорим, че човека се води животински вид почнал развитието си след ерата на динозаврите) - някак си случайноста, излиза никак не-случайна, а сякаш преднамерена, извод до който води и логиката, защото междинните видове от МУХА до СЛОН не могат да съществуват достатъчно дълго време, че да се развие поколение от тях - подобно на родени генетично увредени деца, в природата при естествени условия те биха оживяли няколко дена в най-добрия случай няколко години. Дори по-скоро излиза, че грешките, "неработещите" мутации са случайност, а не обратно и те не влизат в "плана" на еволюцията.

Материята без съзнанието щеше да се люшка още в някакъв хаос от вероятности.

Редактирано от Exaybachay на 20.06.12 01:45.