"защото науката, не може да даде всички отговори и обяснения, и често тези, които дава са нелепи - като това, че Брайвик си бил нормален човек. Науката се гради на Аристотелов тип съждение - един Диоген, един Хераклит, един Буда, един Исус науката веднага ще ги вкара в лудницата, но Брайвик е нормален. "

Какви са твоите кртитерии за "ненормален", за да разберем кой е крив в спора - науката или ти? И за каква нормалност става дума - психическа, морална или друга? Дали един човек, който не обича гейовете, е ненормален? Ми че и те са хора, демек не обича хора? Не можем да правим толкова общи заключения за науката. Тя си върши добре работата, не трябва да се подхожда субективно към нея.


"аз ти казвам, че на мен трябва да докажеш, отсъствието на съзнание от материята,"

Вече много пъти повтарям в разни теми - доказване на несъществуване е безсмислица. Доказва се съществуване, като се дава неопровержим и само единствен пример. Не-съществуване може да се докаже само след като се разгледат всички обекти (или свойства) във вселената по метода на изключването, което не може да стане по никакъв начин. Така че решението в случая е просто - който твърди че има съзнание в камъните, да го докаже. Единственият възможен път. Другото е постулиране и религия.


"На науката и трябваше над 30 века, за да открие факти, които са говорили мистиците и дори пак й е трудно да ги приеме - това е анти. "

Тук трябва много да се внимава. Защото много други твърдения от същият ранг са твърдо опровергани. Тоест, дали някакво измислено някога твърдение ще се окаже истина, нещата са на основата на късмет, а не на някаква тайнствена истина. Човек е склонен да помни изключенията, непотвърдените твърдения на мистиците са забравени. Пример, Демокрит за атомната структура, а колко философи по негово време са давали други идеи за света които са паднали жертва на естественият отбор на идеите до наше време, не може да се изброят. Просто гениално хрумване и толкова.


"не можеш ли да видиш разликата между религиозния смисъл и научния смисъл?"

Виждам, и за това се опитвам да обясня. Религията се опитва да измисля смисъл и цели, които да покрият мисълта за безсмисленото съществуване.

От там нататък творчество, религия, се опитват да измислят някакъв смисъл и цел която да следваш, за да си полезен за групата. Щото само с "яж, пий и се весели", полза за групата няма. Бог служи на същите цели.


"Защо си жив? Заради какво? Повдигаш рамене. Това няма много да помогне, ти си сякаш случаен, ако те нямаше, нямаше да има разлика и да те има, разлика няма, ти не внасяш никаква разлика, излиза, че ти не си необходим, защото тук не осъществяваш нищо. Дали те има или те няма е все едно. Как можеш да се чувстваш щастлив и как можеш да останеш нормален? Случаен? - просто случаен? Значи всичко е правилно, значи и убийството е правилно!"

Пак да повторя, именно за това са измислени религиите. За да притъпят сърбежа от тази случайност. За да въведат правилата на групата, за нейното процъфтяване, да дадат смисъл. Дори за да не стоиш и да си задаваш този въпрос, щото е опасно, може да измислиш конкурентна религия. Това е проява на свойствата на материята да се самоорганизира, проявени в нейните по-сложни структури - обществото. Огледай се, който не приема случайността, си измисля цели, или приема вече измислени такива. За да не му е все едно на елемента на обществото, за да може да бъде принуден да принася полза за някаква обща (пак измислена) цел. Което винаги завоалирано следва естествената истинска цел, заложена от природата - яж, пий, размножавай се, минимизирайки страданието. Удоволствието и страданието - двата полюса, които ни движат във всичко. Независимо зад какви възвишени съображения да ги прикриваме.

Но освен смисъла който влагаме ние в нещата, друг смисъл те нямат. Пак поради случайността. Която обаче, е скрита форма на необходимост, както казва диалектиката :) Но да не задълбаваме натам.

Per warez ad scientiam