|
Всъщност нито библията, нито науката са виновни в случая.
не казвам дали са виновни, просто подчертавам как са се погрижили - ето на в съседната тема Брейвик бил нормален (: това е постижението на науката и библията, Брейвик.
Поправя го да не залита в крайностите - нито да се връща по дърветата, нито да стига до психоаналитици
само където повече от половината свят все още е луднал да се избива на религиозна основа - какво по-добро поправяне от това.
Смисълът се влага от хората
сега последно има ли смисъл или няма смисъл? - или има смисъл, ала това са измислици на хората, за да си успокояват съвестта?
Примирението като стратегия в случая не е печеливше
значи примирението с "тази проста истина" в случая по-добре да не го правим - интересно (:
Не съм, то е едно качество на материалният процес
те тука ще чакаш науката, защото явно само на нея вярваш, а аз ще ти го кажа сега - науката е на косъм да открие, че няма материя без съзнание, наистина е трудно да се открие такова в един камък, в една планина, защото има твърде много инертност и съвсем малко съзнание, но го има. Този въпрос няма смисъл да го обсъждаме, просто науката все още почти нищо не знае за съзнанието.
Основната му цел в началото е да яде, да дриска и да спи. Ако никой не го възпитава (случаите, отгледани от животни) тази цел ще му остане докрай, то няма да може да си поставя други цели.
значи излиза, че продължението на вида не е единствената цел и единствения смисъл?
Преодоляването на страданието, за да се кефиш, е движещата сила в живота.
мда явно не е единствената цел - имало и такова нещо, като "кеф", само че нещо не можем да го открием из ..... атомите
На изток има една дилема, която е разглеждана - дали изкуството е произлязло от религията или религията е произлязла от изкуството. Окончателен отговор не може да се даде, защото едва ли едното е предшествало другото, но едно е сигурно: изкуството и религията имат един и същи корен. Според християнския възглед за описание на действителността Бог е творец и същевременно, казват, че Бог е създал човека по свое подобие. От тук е лесно да допусне човек, че разбирането за Бог ще стане по-лесно от един творец, а не от някой богослов и другото, че човекът е изключително творческа твар т.е. умението ни да творим е богоподобно. Когато попитали Ван Гог кой е най-великия художник според него, той веднага отговорил - Исус и какво ли е имал предвид? Творците са много по-близо до бог, от всичките учени, философи и богослови, защото за тях живота е нещо повече - това, което ти наричаш живот е другото название на постепенното умиране, просто е по-удобно, звучи по-добре, по-приемливо е и така заобикаляме факта на смъртта, но дали живота е наистина просто постепенно умиране?
Симон дьо Бовоар е казала: "животът се интересува както от възпроизвеждането си, така и от превъзмогването си, ако всичко, което животът правеше, беше само да се самоподдържа, тогава живеенето щеше да е само неумиране." А човек, който не твори, най-многото което прави, е че се поддържа да не умре - това е всичко. Животът му няма дълбочина, животът му все още не е живот, а само предисловие, книгата на живота все още не е започнала, вярно, той се е родил, но все още не е жив и за това Исус е казал "оставете мъртвите да погребват мъртвите".
Когато станеш съзидателен, когато позволиш на творчеството да се случи чрез теб - тогава животът придобива крила, тогава се издига. Превъзмогването е в творчеството. Инак най-многото, което можем да продължим да правим, е да се възпроизвеждаме. Правиш дете - това не е творчество. Ти ще умреш,а детето ще остане да възпроизвежда живота, но възпроизводството не е достатъчно освен ако не започнеш да превъзмогваш себе си - а превъзмогването се случва едва тогава, когато нещо от отвъдното направи връзка с теб, отвъдното не е просто синоним на "след смъртта", отвъдното е тук и сега, отвъдното е на всякъде, просто е невидимо, то е отвъд обичайното възприемане, отвъд сетивата. Това е смисълът на трансцендентността, за която говорят всички религии - превъзмогването.
Същността на мъдростта е да действаш в хармония с природата. Това е посланието на всички велики мистици - Лао Цзъ, Буда, Махавира, Исус - да действаш в хармония с природата, това са хората, които са осъществили революция в съзнанието на човека, те са внесли една вътрешна промяна, която малко хора успяват да разберат. Животните действат в хармония с природата несъзнателно, но човекът може съзнателно да избира дали да действа или не с хармония в природата, а оттук и огромната му отговорност.
Човекът има отговорност, само човекът има отговорност, в това е неговото величие, за това е венецът на творението - за това никога не сме чували, една мечка да е по-мечешка, или един лъв да по-лъвски, толкова е техния потенциал, това е техния печат на бога, но имаме понятие, за човек, който е по-човечен, еволюцията все още не си е свършила работата, стига един предел, в който изисква друг тип намеса и това е осъзнаването, само осъзнаването очовечава, а не контролирането. Никое друго животно не е отговорно - то просто действа в хармония, то няма начин да се отклони, то е все още твърде инстинктивно. Животното не може да се отклони - то още не е способно на това, защото все още няма необходимото съзнание, за да стори това. То функционира така, както ние функционираме в състояние на дълбок сън.
В състояние на дълбок сън ние пак влизаме в хармония с природата - ето защо дълбокият сън е толкова подмладяващ, толкова релаксиращ. Достатъчни са няколко минути дълбок сън и човек отново е свеж и млад, и целият прах, който е насъбрал, и цялата умора и отегчение изчезват, човекът се е свързал с извора.
Но това е животински начин да се свържеш с извора - сънят е животинският начин да влезеш в контакт с извора. По християнската символика - животните са хоризонтални, човекът е вертикален. Когато искаш да навлезеш в съня, трябва да заемеш хоризонтална позиция. Само в хоризонталната позиция можеш да заспиш - не можеш да заспиш прав, това ще е много трудно.
Именно поради този фактор Зигмунд Фройд е избрал кушетката като място за своите пациенти. Тя не е за удобство на пациента, а стратегия. Веднъж щом пациентът заеме хоризонтална позиция, той започва да става безотговорен. И докато не се почувства напълно свободен да казва всичко, той няма да каже нещата от подсъзнанието. Ако остане отговорен и във вертикална позиция, той ще съди съзнателно дали да каже нещо или не, той ще цензурира. Когато лежи хоризонтално на кушетката - а психоаналитикът е скрит отзад, не можеш да го видиш - изведнъж той отново става като животно, няма отговорности. Започва да дърдори неща, които никога не би казал на когото и да било, на чужд човек. Започва да казва неща. които са дълбоко в неговото подсъзнание - тези подсъзнателни неща започват да излизат на повърхността. Това е стратегия, фройдистка стратегия пациентът да се направи напълно безпомощен, като животно.
Веднъж щом престане да се чувстваш отговорен, човекът става естествен. А психотерапията е от голяма помощ - тя те релаксира. Всичко, което си потискал, излиза на повърхността, след което се изпарява. След като преминеш през психоанализа, ставаш по-малко натоварен, по-естествен, в по-голяма степен в хармония с природата и със себе си, това е смисълът да си здрав.
Но това е връщане, това е регресия. Това е отиване в мазето. Има и друг начин да превъзмогнеш, и той е да отидеш на тавана - не по начина на Зигмунд Фройд, но по начина на Буда, не по начина на Юнг, а на Махавира, не по начина на християните, а на Исус. Можеш да превъзмогнеш себе си, когато си съзнателно в контакт с природата, но човекът не търси това, човекът не иска да е съзнателен, човекът постоянно цели да се отдели от природата, когато човекът прави дисекция на природата, подсъзнателно в него, се поражда чувството, че той владее природата, той е над нея и така е превъзмогнал - но това не е начина, това е изкуствен и неестествен начин, без познание на собствената природа превъзмогването е невъзможно, само влизането в себе си е пътят, изучаването на вътрешната същност и съкровеност, за жалост, твърде много хора съвсем не разбират що е душа, а мнозина даже и не искат да разберат, в което и се състои тяхната екзистенциална трагедия ...
И това е същността на мъдростта - да бъдеш в хармония с природата, с естествения ритъм на вселената. И винаги, когато си в хармония с естествения ритъм на вселената, ти си поет, художник, музикант, танцьор т.е. творец.
п.п. да - наистина животът не е само неумиране и Исус е най-великия художник на света, без будите, без месиите, Исус, Бодхидхарма, Нанак, Нагарджуна, в живота ни нямаше да има цвят, нямаше да има аромат, нямаше да има дълбочина, в най-добрия случай само сухата, повърхностна, плоска статистическа и бездушевна наука, която разглежда хората, като нещо механично, като роботи, просто едно следствие от взаимодействие на материята, но ..... имаме и съзнание.
Редактирано от Exaybachay на 14.06.12 11:51.
|
Re: Дарвиновата еволюция в космологията [re: Гepиcъм]
