Остави ти - научната обосновка в случая не ме интересува, защото в този пост проличава още религиозно разбиране.
Преди години обсъждахме с една група разнородни диванета, въпроса относно съществуването и доказването, проверяването на Бог. В дискусията участваха крайно религиозни, крайни атеисти, няколко ерудита по научни теми, няколко философа, имаше един адвокат, един политолог, един психолог и няколко човека занимаващи се с изкуство.
Единия човек, който бе задълбал много в науката - говореше много подобно на теб, протони, неутрони и прочие неща, които като ги слушам и все едно говоря с някой чужденец (: т.е. нищо не разбирам. Но в един момент - той по-скоро имаше позицията, че е напълно вероятно да има Бог, просто за него въпроса беше 50-50, без никакъв превес. Та в един момент изказа неговата предпоставка, а именно - той не можеше да си обясни, защо нещата са такива, каквито са, така че да може да съществува всичко, което виждаме и знаем, учудваше се на самото държание/ състояние на вселената.
Споделих му, че по-скоро вместо да търси отговор, по-добре да потърси от къде идва въпроса и така може би ще види отговора и му дадох следния пример - поглеждаш една роза, виждаш на нея има да речем 10 трънчета, въпроса е защо има точно десет трънчета, въпроса е защо доматите не са триъгълни, въпроса е защо има мухи, комари и мишки, НО ако доматите бяха триъгълни или розата имаше 22 трънчета той пак щеше да пита защо е така, което, както и каквото и да е, човекът ще пита защо е така, защо е такова, каквото е. И точно тука вече е областа на религията - защото просто е такова, обяснение няма, не че не можем да го проумеем, не че нашите нашите инструменти не са достатъчно финни или пък, че логиката е невярна, нито пък че математиката е примитивна или науката не е достатъчно развита, не в това е въпросът.
Това, което трябва да се осъзнае, което трябва да се разбере е от къде идва това "защо" или "защо хората питаме защо", а не да се търси отговор на въпроса "защо" - твърдата рационализация винаги ни прави бели, а животът не е само рационален, самото съществуване, самия факт на съществуването, че те има теб ТУК и СЕГА, че ме има мен, че ни има всички и всичко, които и което го има е самата магия на съществуванието, друго чудо, друга магия няма. Ако аз не съществувах, как щях да задам въпроса "защо" - това е сферата на религията, не да обяснява, а да направи човека достъпен за съществуването, за Бог.
п.п. поне според мен, това не противоречи ни най-малко на науката - поне така ги виждам аз нещата, като разбира се е възможно да се бъркам.
|