За съжаление не ми е попадала книгата на А. Мигдал "Фермиони и бозони в силни полета", а прочетох само кратко изложение на неговата хипотеза в една друга книга. Няколкото изречения, с които беше описана, ме накараха да направя предположенията в предишния ми коментар. Щом като сте запознат по-добре с тази хипотеза ми се иска да изясним няколко неща. Вие пишете:
„И тук достигаме до това което разисква академик Мигдал в книгата си - пионната кондензация. Увеличаването на енергията във вакуума не може да не доведе до промени. Щом енергията се покачи от нулевото близо до първото енергетично състояние, имаме ситуация близка до преситен разтвор - съвсем малко сътресение е нужно, за да започне фазов преход, кристализация. В случая на вакуума - енергията на полетата да се превърне в реални частици.

Конкретно в случая на неутронната звезда ситуацията е следната. Звездата се състои основно от нуклони, вакуума е наситен с нуклонна енергия. Пи-мезоните са частици които служат за връзка между нуклоните, те предават взаимодействието между тях в ядрото, като се обменят между нуклоните, те отговарят за привличането на протоните в ядрото независимо че те се отблъскват електростатично. По тази причина вакуумът започва да "кристализира" в пи-мезони, това е процесът на пионната кондензация. Излишъкът пи-мезони дава възможност на нуклоните да взаимодействат по-силно, което ги уплътнява. В резултат на това се отделя допълнително много енергия, която пък впоследствие взривява звездата. Т.е. силните външни полета променят свойствата на вакуума. Но енергията само се трансформира, дори до частичкови вакуумни състояния. Нищо не се ражда от "нищо"


Както е добре известно, в неутронните звезди не само атомите, но и техните ядра се разпадат – получават се свободни протони и неутрони. Протоните се свързват със свободните електрони и се превръщат също в неутрони. Неутроните не притежават електричен заряд и между тях не съществуват електростатични сили на отблъскване. Поради това те могат да се "опаковат" още по-компактно, докато разстоянията между тях станат сравними с разстоянията между нуклоните в атомното ядро. Неутроните обаче също упражняват налягане и в определен момент на колапса то достига стойност, която създава сила на натиск, достатъчна да уравновеси гравитационните сили. (

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от valentin_velchev1 на 12.06.12 00:37.