Статиите ви са прекалено дълги за цялостна дискусия, затова ще засегна само няколко основни момента.

Самото заглавие на първата точка според мен е подвеждащо:
1. Една първична материя, която е в състояние на абсолютен хаос, не може да стигне случайно до съвременното си равнище на подреждане.

Веднага възникват въпроси. Дали първичната материя е била в абсолютен хаос? Какво означава "подреждане" в случая? И какво е хаотично състояние?

Наистина, древногръцките и ранни римски философи-материалисти са изградили космогонията си на основата на хаоса. Но дали това е и съвременното виждане на нещата?

Нека веднага да разгледаме един пример. Имаме два варианта: 1) газ, сгъстен в малък обем. Имаме 2) същият газ, оставен да се разшири в по-голям обем. Кой от двата варианта е по-голям хаос? Съответно кой е по-подреден? Може би първият вариант? Там частиците се блъскат много по-често, температурата е по-висока. Но какво е характерно за порядъка? За да се изгради порядъка, трябва да се вложи енергия. Трябва елементите да се поставят на нужните места. Това не може да стане от самосебе си. Ако хвърлим 8 пула, те няма да се подредят като стълб, а ще се разпръснат по масата. Трябва усилие, за да ги подредим като стълб. Порядъка се характеризира с наличие на енергия, способна да върши работа. Е, във физиката на тази характеристика се казва ентропия. Ниска ентропия - една система притежава енергия, която може да върши работа, с тази енергия системата или част от нея може да се поставят в ред маловероятни състояния, както пуловете. Висока ентропия - всички състояния на системата са равновероятни, няма енергия която може да структурира системата, системата остава в най-вероятното си състояние, по необходимост.

В нашият пример с газовите обеми как стоят нещата? Сгъстеният въздух има по-висока температура, той има възможност да отдаде енергия, охлаждайки се, която енергия може да се използува за преструктуриране на системата в друго състояние, дори да си разшири обема. Състоянието му е малко вероятно, ако си набележим някакъв обем въздух, той едва ли ще почне да се свива още самопроизволно. Разширеният въздух е в по-вероятно състояние - всеки обем газ ще се разшири и ще запълни предоставеният му обем, вместо да тръгне да се свива. Затова в този пример сгъстеният, нагрят газ има по-ниска ентропия от разширеният газ.

Ентропията има и друг израз - тя оценява подредеността на една система. Малка ентропия - голяма подреденост, и обратно. В нашият случай ограниченият високотемпературен газ е по-подреден от разширеният и охладен газ. От тук сме близо до основен закон във физиката - ентропията в една затворена система може само да расте. Системата се развива от подредено към хаотично състояние. Но нещата не опират само до температурата. Пример за ниска ентропия е кристалът. Идеалният кристал при абсолютната нула, според класическата термодинамика трябва да има нулева ентропия. Но пак можем да разгледаме два примера. Единият е система от леден кристал и топъл въздух, в която с времето кристалът се топи и увеличава ентропията си, за сметка на въздуха който намалява ентропията си. И система със стопилка и студен въздух, която изстивайки кристализира, намалявайки ентропията си за сметка на загряването на въздуха с неговата ниска начална ентропия. Т.е. виждаме че процесите на взаимодействие в една система могат да променят и намаляват ентропията в нейни части, независимо че основният закон - общата ентропия расте - да остава в сила.

Сега да се върнем към началния "хаос". Дори от най-общи съображения, ситуацията там много прилича на примера със сгъстеният и разширеният газ. Съвсем естествено е да предположим, че в процесът на разширяване и изстиване на вселената могат да се формират локални зони с намалена ентропия за сметка на други зони с повишена ентропия. И втори извод, че началното състояние с тази негова голяма способност да се извършва работа върху отделните части на вселената, е състояние с ниска ентропия. Т.е. не е хаос, а е подредено състояние. Дмного по-подредено, отколкото сега. И да отбележим, до това води самият процес на Големият взрив, не е нужно някой да подрежда предварително нещата - нужно е в малък обем да имаме голяма температура, и този обем да се разширява. Т.е. нужно е инфлатонното поле да излезе от равновесие.

Това което имаш пред вид под "неопределена изменчивост по Дарвин на фундаменталните константи" не се е случвало изобщо. Целият процес на възникване на вселената е закономерен, дори промяната на фундаменталните константи в пространството и времето също са закономерни. Дори да са били привидно хаотични, има си термин за това - динамичен хаос, поведение на сложна нелинейна система управлявана от твърди закономерности, което привидно може да е хаотично. Разбира се, всичките ни наблюдения сочат че такава ситуация не е имало, фундаменталните константи колкото и слабо да са се променяли, това не е хаос. Хаотични, в смисъл случайни, могат да бъдат само началните условия за възникването на вселената. И по една, щастлива случайност, по антропният принцип, ние сме тук :)

Затова не мисля че Дарвиновата еволюция е удачно да се разпространява и до физическите закони и константи. Там нещата изглеждат повече революционни, като кристализация от преситен разтвор - в зависимост от случайна затравка се пораждат един или друг тип кристали, практически моментално, в противовес на еволюцията.

По втората точка,
2. В природата не се наблюдават закони, които да водят до спонтанното формиране на небесните системи, самозараждането на живота и неговата еволюция. Напротив, наличните динамични и статистически закони забраняват (не допускат, правят абсолютно невероятни) тези процеси.[4]

много е писано.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите