Размишляваш така, защото си забравил детето, което си бил - дори не предполагаш, колко можеш да научиш (а и да си спомниш) за и от децата наблюдавайки ги, както е препоръчал Исус, а не четейки за тях в книгите.

Има следната много значима сентенция на изток - една ръка, която познава красотата на розата не е ръка, която ще държи оръжие заредено със смърт. Красотата не идва от формата, а от безформеното, не от видимото, а от невидимото - реалността е нашата интерпретация на истината, тя е такава, каквато сме я създали около себе си със собствените си проекции, желания и мислене. Защо Исус казва "само децата ще могат да влязат в царството божие" - само децата, кое е онова качество, което детето притежава, а възрастния е изгубил? Детето притежава качеството на незнанието, на невинноста, то гледа с почуда, очите му са абсолютно чисти, гледа в дълбочина, но без предубеждения, без преценки и предварителни идеи, не проектира, за това вижда нещата, такива каквито са, то вижда само красотата и това няма нищо общо с възпитанието му.

Има методи за всичко Герисъм - ето ти един цитат на човек, който е успял да си спомни и го е описал много добре.
С широко отворени очи съм, загледан съсредоточено в очертанията и цветовете под ръцете ми, докато пълзя по пода, покрит с плочки. Пипвам килима и той ме докосва в отговор. Всичко е ярко и живо. Стискам лъжица в едната си ръчичка и удрям по чашата. Звънтящият звук е наслада за ушите ми. Викам от възторг с всички сили! После вдигам поглед нагоре
и виждам една пола, която се полюшва над мен. После ме вдигат и аз надавам гукащи звуци. Окъпан съм в уханието на майка ми, тялото ми се отпуска в нейното и аз се изпълвам с блаженство.

Малко по-късно. Прохладен въздух докосва лицето ми, докато пълзя в градината. Пъстри цветя се извисяват край мен и съм заобиколен от нови аромати.
Откъсвам едно и го лапвам – устата ми се изпълва с горчиво послание. Изплювам го.

Идва майка ми. Протягам ръчичка към нея да покажа някакво шаващо черно
нещо, което гъделичка дланта ми. Тя посяга и го отмахва.
– Гаден паяк! – казва тя.
После поднася някакво нежно нещо към лицето ми и то заговаря на носа ми.
– Роза – казва тя и пак повтаря същите звуци: – роза.
Аз поглеждам нагоре към нея, после наоколо и отново се потапям в света на
ухаещите багри.

Когато научиш "роза", розата вече не е "някакво нежно говорещо на носа ти нещо", а се превръща в ментална представа - след това, когато видиш една градина с рози, виждаш точно това, градина с рози, виждаш собствената си представа и изпускаш индивидуалноста на всяка една роза, не виждаш магията й, не виждаш нейната уникалност и съвършенство. Всяко малко дете живее в сияйна градина, където всяко нещо се усеща пряко, без намесата на мисълта и представите. За всеки от нас "изгонването от рая" настъпва, когато започнем да мислим, когато започнем да назоваваме и познаваме нещата. Не само Адам и Ева са били прогонени, а всички ние. Раждането на ума е смъртта на сетивата... а не че като сме отхапали от ябълката, ние сме станали малко секси.

Вътрешния свят се гради на опит, но не външен - външното влияние, дори на родителите ти, без значение колко е добронамерено, винаги те издърпва от себето, това е неизбежното и необходимо зло, което се случва с всеки човек, така се формира умът, който е възпитан в някаква група, който е програмиран по даден начин и който после според тази си памет МИСЛИ нещо за красиво.

Няма смисъл да го водим този спор, че и цапаме на човека темата - а и аз ми е интересно да прочета, възгледите ви, че по науката съм бос. Последно само - пак ти казвам, има методи за всичко, религията не е догми, когато е догми, когато е традиция вече не е религия, религията е много сурова методика, дори бих казал безжалостна, религиозния път не се пътува посредством така наречените свещенни книги, а посредством практика. В днешния свят вече не е нужно човек да се опира само и изцяло на религията - психоанализата вече предлага обновени, добре забравени религиозни методи, само не знам кога човечеството ще се отърси от предразсъдъка, че щом отиваш на психотерапевт, значи си куку, но ..... не те карам да ми вярваш, в това което съм написал, просто подчертавам, че с думи няма как да стане и с наука няма как да ти го докажа, за това не искам да го обръщам на спор, нямам нищо против убеденоста ти относно красотата, ще си позволя само един съвет, сложи си едно на ум за мен, но си сложи и едно на ум за твоята убеденост.

п.п. нека не почваме дискусия за смисъла на живота, защото тази тема хептем ще иде в ..... не знам и аз коя посока, а човека си я пуснал с определени въпроси, които го интересуват и иска да разгледа, а виждам, че в твое лице е намерил точно подходящия събеседник.

Редактирано от Exaybachay на 06.06.12 00:47.