Герисъм - този придобит опит, може да е верен, но ако повярваш в прераждането, инак не знам за какъв опит можем да говорим при малчуганите.

Ето защо нито физиологията, нито психологията, нито каквато и да е наука занимаваща се с наблюдения отвън, не довеждат до опознаване на вътрешния свят на човека, тука е съществената роля на религията, защото само личното знание може да води навътре, общодостъпното не може. Науката опознава само физиката, частично и психиката, като се мъчи да я обясни пак физиологично.

Човек се чувства прекрасен отвътре, но ние можем да го принудим да повярва, че е уродлив. Ако всички до един считаме, че е такъв, на него също му се налага да се съгласи с нас. Но никой не се усеща гаден отвътре. Вътрешното усещане е винаги усещане за красота. А външното усещане дори не е чувство. То е просто мода, критерии, натрапени отвън. Човек, прекрасен за едно общество, може да е уродлив за друго, може да бъде красив в един момент на историята, а в друг момент да не е такъв. Но съкровеното ни чувство е винаги усещане за красота и ако нямаше външни критерии, нямаше да съществува и уродливост. Ние носим фиксиран образец за красота. Оттук и делението на красиво и безобразно. Ако всички ослепеем, няма да има уроди и всички ще са красиви, и теорията за мозъка отпада.

Затова първата крачка в религиозната практика е да усетим тялото си отвътре. В различните ситуации тялото отвътре се усеща различно. Когато човек е влюбен има едно усещане, когато ненавижда, вътрешното чувство е съвсем друго. Като попитали Буда, той отговорил: "Любовта е красота", защото знае вътрешно, че когато човек обича е прекрасен. Когато възниква ненавист, гняв, завист, вътре у нас се появява нещо, което предизвиква усещането за безобразие. Затова човек се усеща различен при различни обстоятелства, в различни моменти и състояния на ума.

Невроните и връзките, са доста на повърхноста - не, че нямат значение, но далеч не са фактора.

Това както и да е, но просто се опитах да ти обясна, че наистина диалектическяи материализъм не е толкова общ с която и да е било религия - рано или късно науката, ще трябва да приеме, че има неща невъзможни за обяснение и да ти кажа, добре че е така инак всичко става безсмислено. Науката отрича божественото и мистиката, твърдейки че има само едно разделение - познато и непознато, и каквото съществува науката рано или късно ще го открие. Но мистицизмът, религията от друга страна казва - каквото и да правим, нещо в самия фундамент на живота завинаги ще остане непознаваемо, загадка. И ако мистиците не са прави, ако всичко в религията е лъжа, то науката ще унищожи целия смисъл на живота - не съществува ли загадка, мистерия, целия смисъл на живота изчезва, цялата красота бива погубена, защото когато всичко се знае става плоско, доскучава и омръзва, заради непознаваемото животът има смисъл, то е красотата, стремежа, целта. Разсъдливоста е усилие да се узнае непознаваемото, но това е невъзможно - да се проникне е възможно, анализа не, чувството е възможно, но обяснението не.

Редактирано от Exaybachay на 05.06.12 23:07.