Re: Писано е / Религия и мистика / Християнство

Именно, не съм казал че е просто събиране, а че освен събиране се добавя и ново качество.
Не Герисъм - това ти казвам, събирането няма да даде цялото, събирането дава ново качество, всички възможни събирания, ще дадът всички възможни качества, но това не е цялото, то е всичко +

Диалектиката е половината учение на Буда - диалектиката е половин религия, защото изключва субективноста, това е нерешимия проблем на науката, това просто не е в нейната област. Науката се занимава с обективната реалност, която съществува независимо от нашите сетива, но не това е цялото, цялата реалност. Точно тука религия и наука са в тотален разрез - религията твърди, че това, което виждаме не е реалност, че точно това е илюзията, онзи който вижда е реалния, за това се казва, че светът е сънят на Брахма, творението на Бог. Докато науката казва обраното - субекта тъне в илюзия, той е пристрастен, онова което е независимо от субекта е реалното, но не е така и тука религията има в една крачка повече от науката. Науката отхвърля илюзията, обявява я за фалшификат, за неистинност и я отрича - религията влиза в дълбочина и казва, че животът е магия, най-вероятно думата магия идва от думата мая, илюзия, животът е магия, но в която има дълбочина, илюзията, това което виждаме са доспехите на Бог.

Примерно - знаем израза "посреща се по дрехите, изпраща се по ума". Виждаш човек в дрехи - дрехите не са човека, но виждаш дрехите, като влезеш в дълбочина, под дрехите виждаш тялото, но тялото все още не е човека, то все още е илюзия, тялото е обиталище на човека, влизаш в още по-голяма дълбочина и виждаш ума, но религията ти казва, че дори умът не е човека, трябва да вникнеш още, фактически това е религиозния метод и на това се гради по принцип психологията. И тези, които са търсили в себе си твърдят, че има още много пространство в човека - много отвъд ума, стигат до сърцето, казват, че човека не е и там ..... и така някой заявяват Бог, Дао, Буда природа, Хаос, Абсолют, Цялото и т.н. различни термини, които си срещал.

Буда казва така - колкото и да разделяш и да сумираш, няма да намериш цялото, а всъщност това е методиката на науката, търси съставните части, търси взаимодействията и взаимовръзките в тях, дели и събира, но няма да стигне до цялото. За това често пъти казвам - че религиозните хора, не са религиозни, защото са твърде рационални, твърде научни, защото колкото и да събираш знания, колкото и да учиш, да четеш, да се образоваш, колкото и да събираш информация, колкото и да я потвърждаваш, изчисляваш, проверяваш и доказваш, бог няма да намериш.

Ще стане малко дълъг пост и макар да не обичам да обяснявам учението на Буда, ще се опитам да ти опиша от моето разбиране, какво всъщност казва той.

Има два начина да се опише онова-което-е преживяването на непосредствеността. Има два начина да се опише, понеже притежаваме два типа думи: положителни и отрицателни. Ударението на Буда е в/у отрицателните. Буда твърде много обичал отрицателното - поради определена причина. Когато описваш съществуването с положителни термини, положителните термини внасят определени граници. Всички положителни термини притежават граници. Отрицателните термини нямат граници, отрицателното е неограничено. Например, ако наречеш съществуването "всичко, Бог, Абсолют", тогава поставяш известна граница. В момента, в който го наречеш "Абсолют", възниква определена представа, че нещата са приключени, няма по-нататъшен процес на развитие. Наричаш го "Брахма" и с това, като че ли е постигнато съвършенството, няма къде повече да се върви. Когато го наричаш Бог, даваш някакво определение... а съществуването е толкова огромно, то не може да бъде дефинирано, толкова е необятно, че всички положителни термини са ограничени.

Затова Буда е избрал отрицателното. Той го нарича шуниям - нищото, нула. Чуй само думата: нищото. Опитай я, обърни я на всички страни: в нея не можеш да откриеш някакви граници - нищото, тя е неограничена. Бог? - незабавно се появява граница. В момента, в който кажеш "Бог", съществуването става малко по-малко. В момента, в който кажеш "нищо", всички граници изчезват. Заради тази причина, ударението на будизма е върху отрицателното, но запомни: под "нищо" Буда няма предвид просто нищо. Когато Буда казва "нищо", той има предвид "никакви неща" - това, би трябвало да ти е по-разбираемо, защото има много общо с теорията на Айнщайн. "Никакво нещо" може да послужи за дефиниция на съществуването, защото всички неща са в него и то е по-голямо от всички неща. То е нещо повече от всички неща, събрани заедно. Точно това е най-трудното за разбиране.

Разглеждаш роза. Можеш да отидеш при някой химик. Той ще й направи анализ и ще ти каже нейния състав - вещества, елементи, цветове - може да й направи дисекция. Но ако го по-питаш: "къде е нейната красота?", ще повдигне рамене. Ще ти каже: "Не мога да открия някаква си красота в нея. Това е всичко, което мога да открия - цветовете, материята, химическите елементи. Това е всичко. При това не съм пропуснал нищо. Можеш да измериш теглото - то ще е абсолютно същото като на розата. Така че не съм пропуснал нищо". В такъв случай ще се объркаш. В такъв случай красотата трябва да е твоя проекция.

Буда твърди, че красотата съществува, но тя е нещо повече от всичките части, взети заедно - това е една от тезите на Буда с твърде голямо значение, красотата е нещо повече от това, от което се състои.

Малко по-остър пример - или, някое малко телце, бликащо от радост, бърборещо, щастливо, в него е живота - направи дисекция на малкото бебе, постави бебето на хирургическата маса. Какво ще откриеш като резултат от дисекцията? Няма да я има бликащата радост, няма да го има смехът, няма да го има невинния смях., няма да откриеш никаква невинност. В момента, в който разрежеш бебето, бебето е заминало, животът е изчезнал. Хирургът обаче ще настоява, че нищо не е пропуснал. Можеш да премериш - теглото на отделните части е същото като на бебето - нищо не е изпуснато, това е същото бебе. Но можеш ли да убедиш майката, че това е същото бебе? А ако бебето е на самия хирург, ще бъде ли той убеден, че това е същото бебе - тези мъртви крайници върху масата?

Защо е така - явно нещо е изчезнало. Може би това "нещо" не може да се измери. Може би това "нещо" е неизмеримо, може би това нещо не е физическо, може би това нещо не е материално, но нещо е пропуснато. Бебето никога повече няма да танцува, никога вече няма да се смее, няма да се храни, няма да пие вода, няма да заспива, няма да се разплаква, няма да обича и няма да се ядосва - нещо е пропуснато.

За това Буда казва - общата сума от отделните части, не е цялото - цялото е повече от сбора на всички части и в това нещо повече е изживяването на живота.

Нищото означава никакви неща. Събрани накуп всички неща не правят съществуването - съществуването е нещо повече. То винаги е нещо повече от своите части, в това е неговата красота, в това е неговия живот. За това то е толкова прекрасно, за това е празник. Буда винаги използва отрицанието, за да опише Абсолюта, защото според него, когато започнеш да даваш определения, тези определения се превръщат в ограничителен фактор.
За това да знаеш, че за Буда нищото не означава просто празнотата - то означава пълнотата, обаче неопределената пълнота, тази неопределеност е описана чрез думата "шуниям".

За това метода не будизма, а и всъщност на всички религи може да се каже, че е да видиш живота такъв-какъвто-е - виждане, не осмисляне, красотата, любовта не можеш да ги мислиш, те не зависят от мисленето, не зависят от съставните части, не можеш да ги командваш, не можеш да им заповядваш, не можеш да си кажеш "ей сега избирам да се влюбя" или се случва, или не се случва, и тази закономерност науката не може да я открие, открива я само индивида, дори е неправилно да се каже, че се открива, по-скоро се ражда, обосновката няма да свърши работа, всичките научни модели, формули и открития тука не действат, човекът сам трябва да се развие, да еволюира до цялото. И за това се казва, че тези, които са прекалено аналитични, интерпретират, непрекъснато разсъждават с категориите на ума, винаги са разделени, те са раздвоени. За тях винаги съществува проблем. Проблемът не е в съществуването, проблемът възниква от разделения ум. Собственият ни ум не е едно цяло - отричайки илюзията, пренебрегвайки я, човек отрича половината си ум. И за това в религията не става дума за познавателен, а за опознавателен процес, не да трупаш знания, а да осъзнаваш, да се слееш, да постигнеш хармония с природата, за това се говори за трансформация, за трансцедентация - уви грешката, която лесно допускаме всички (в контекста на религиозно учене), е че не работим с естеството, а с идеи и представи, а в днешно време и с научни знания.