"Откъде си толкова сигурен, че в случая с барионите аналогично ще има процеси, които задължително ще доведат до асиметрия?
Този въпрос е принципен!!!"

Да погледнем нещата така. В статията е казано, че породените при сблъсък на протони и антипротони В-мезони се разпадат повече на мюони, отколкото на антимюони.

Мюоните в крайна сметка до електрони ли се разпадат? Да, до електрони.
Антимюоните до позитрони ли се разпадат? Да, до позитрони.

Това обяснява ли преобладаването на електроните над позитроните в настоящият момент? Естествено, обяснява. Половината проблем е разрешен. Да продължим.

Мезоните от кварки ли се състоят? Да, от два кварка.

Причината за нарушаването на симетрията при разпада в кварките и техните връзки ли се крие? Да, в кварките и техните връзки. Да отбележа, връзките на кварките се осъществяват с обмен на глуони.

Барионите от кварки ли се състоят? Да, от три кварка.

Тези кварки пак ли чрез обмен на глуони се свързват? Да, чрез обмен на глуони.

Каква е вероятността при използуването на същите кварки и същият тип връзки между тях да не се достигне до нарушаване на симетрията? Ми малка е, разбира се.

Друго съображение, подкрепящо нарушаването на симетрията. Във физиката за всеки заряд, който се подчинява на закон за съхранение, е свързана по една елементарна частица. Например за електрическият заряд имаме фотон. За барионният заряд обаче такава частица няма, дори теорията не предсказва такава. Което ни навежда на мисълта, че запазването на барионният заряд (който лежи в основата на барионната симетрия) е само статистически резултат, наблюдаван само в областта на ниските енергии. Да не забравяме, че при Големият взрив енергиите са на много порядъци по-големи.

Трето съображение идва от следната посока. Може би си чувал за обединението на електромагнитното и слабото взаимодействие? При високи енергии двете взаимодействия уеднаквяват свойствата си, квантите им стават взаимозаменяеми. Самата теоретична идея е била блестящо потвърдена, и за нея са дадени три нобелови награди. На същият принцип се работи и по т.н. теория за великото обединение - при още по-високи енергии силното, слабото и електромагнитното взимодействие се обединяват. Макар и да не е завършена окончателно, тази теория обяснява някои неща. Едно от следствията и засяга именно барионната асиметрия, и коефициентът на асиметрия който тя предсказва удивително добре пасва на експерименталните данни. Както виждаш, много независими пътища водят все в една точка - решение на проблема с барионната асиметрия :)

Всичко това ми дава определена добра сигурност, че при подходяща реакция на разпад може да се наблюдава несиметрично разпадане на протон-антипротон. Дори си имам фаворит - В-барионът, или ламда-В-хиперон. Там вече е установен канал на протон-антипротон разпад, трябва обаче да се вдигне още енергията, за което колайдера май не е достатъчен. Но шансовете са много добри и съм сигурен, че някой вече доволно потрива ръце, очаквайки финансиране за подобен проект :) Любопитен кандидат е и топ-кваркът, който се образува и разпада несиметрично, но изследването му е в доста начален стадии поради малкото време на живот. Теоретически добре пасва и Хигс-бозона, който има два канала на разпад, единият от които нарушава барионата симетрия. Но той първо трябва да бъде открит, затова не го броим.

Забележи, не става дума за закон който не позволява нарушаване на симетрията. Става дума за разпад, нарушаването на симетрията не е нещо само за себе си, то е свързано в единна цялост с други свойства на елементарните частици. А там вече го има нарушаването на симетрията. То не е нещо по-малко вероятно, отколкото нарушаването на СР-инвариантността, на симетрията между ляво и дясно, което отдавна е доказан факт :) Самото начално състояние може да бъде несиметрично, ти сам говори за статистически еднакви количества, а нарушение в рамките на половин стомилионна част от процента си е напълно статистически еднакви количества

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите