Текстът е прекалено дълъг, за да го коментирам изцяло, така че ще захапя от тук-там важното според мене.

Нека да обърнем внимание, че ако придадем (почти) изцяло фигуративно и метафорично значение на текста (както правят поддръжниците на теистичната еволюция), бихме могли да тълкуваме нещата както си искаме, във всякакви смисли и значения.[65

Проблемът е че дори възможността за такова допускане обезсилва обратната позиция - да тълкуваме текства стриктно. Самата основа - тълкуванието на Библията - е много подвеждаща. Отбелязваш че само определени места от текста трябва да се възприемат по метафоричен начин. А кой е този, който определя кои са тези места?


Светите отци обръщат внимание на едно изключително важно обстоятелство – в началото на Сътворението е била създадена не само природата, но и законите по които тя се управлява. Свет. Василий учи, че за водите не е съществувала естествената необходимост да се стичат надолу; това е закон на нашия свят, но тогава още не е имало никакъв закон, докато не е дошла Божията заповед

Тук се появява едно понятие без смисъл в този момент - "надолу". Доколкото си запознат с физиката, понятието "надолу" е условно, водните маси се привличат една друга и без да сме напълнили със смисъл "надолу". Ако отсъстват законите, ще имаме ли изобщо вода в случая? Какво ще държи атомите свързани, протоните и неутроните в атомите, и т.н. до безкрайност? Гледната точка на диалектиката е, че това което наричаме закони са проява на взаимодействието на материята, което е много по-естествено, дори без да противоречи на сътворението - при това положение наистина можем да говорим за вода и др.

Да не говорим, че св. Василий не е светил на Господ когато си е вършел работата :) Цялата тази работа с появата на законите по-късно издиша отвсякъде, и според мен е въведена за да се обосноват други догмати. Тя не е нужна изначално за обяснение на Писанието.


За коментара на Дж. Полкингхорн, който категорично отхвърля подобна концепция в своята наука:

Нека видим тези спекулации в истинската им светлина. Те не са физика, а в най-стриктния смисъл метафизика. Няма никаква чисто научна причина да вярваме в съществуването на множество вселени. По дефиниция тези други светове са неустановими от нас. Друго възможно обяснение със същите интелектуални достойнства – и според мен по-практично и елегантно – би било, че този свят е такъв какъвто е, понеже е творение на волята на един Творец, който е имал намерението той да бъде такъв.

Бих отговорил следното. Вече дадох пример с подобна ситуация: една доказана теория, общата теория на относителността, предсказва точно какво би се случило с тяло, попаднало зад хоризонта на събитията, от където ние не можем да получим никаква информация от него. Дали според уважаемия г-н Полкингхорн общата теория на относителността е метафизика? Явно нещата не са толкова прости, не се делят на черно и бяло, както се опитват да ни представят :)


На оксфордският философ Р. Суинбърн който твърди: Да се постулират трилион трилиони други вселени вместо един Бог, с цел да се обясни подредеността на нашата Вселена, изглежда върхът на ирационалността

бих отговорил: тези вселени не се постулират, те са следствие от една теория, която много добре описва наблюдаемите експериментални данни. И докато тя не бъде опровергана (а тя е най-добрият кандидат за обяснение, хипотезата за Бог няма потвърждения от експеримента) ние сме длъжни да се съобразяваме с резултатите и, колкото и да не ни харесват. Харесването/нехаресването са субективни критерии, то и Айнщайн не е харесвал квантовата механика, ама се е оказал неправ.


По-надолу обсъждаш барионната асиметрия: Подобен дисбаланс говори за драстично нарушаване на статистическите закономерности, според които съотношението нормално е 50% към 50%, а не почти 100% към близо 0%

Мисля че тук има съществена грешка в разсъжденията. Статистическите закономерности не гарантират абсолютно точно балансът 50%:50%, те само твърдят че балансът клони към това съотношение с точност, растяща с броят частици. Т.е.въчможно е примерно началният баланс да е бил 50.001%:49.999%, някакво нищожно начално разбалансиране в полза на нормалната барионна материя. В резултат на това 49.999% от нея и 49.999% от антибарионната материя ще анихилират, давайки началото на морето от фотони, което наблюдаваме и можем да оцени, а останалите 0.002% нормална барионна материя дават основата на наият свят. Което, естествено, в настоящият етап представлява почти 100%:0% нормална барионна материя. Т.е. статистиката не е оправдание за някаква невъзможност :) Числата които споменавам са произволни, реално те са още по-близки.


Следният коментар е тълкуван с пристрастие:
Успоредно с раждането на веществото се появяват времето и пространството. Но за да бъде насочена стрелата на времето е необходима много ниска начална ентропия. Според оценката на известния физик и математик Роджър Пенроуз вероятността за такава е 1: 10 на степен 10^123,[77] което е несравнимо малка случайност. (Ако наблюдаемата Вселена е изпълнена с частици, тогава техният брой ще бъде около 10^120.) За сравнение – 10^500 е единица с петстотин нули след себе си, а числото получено от Пенроуз представлява единица с толкова нули, колкото са частиците в посочената по-горе „плътна” Вселена. В такъв случай на учените-атеисти ще се наложи да измислят значително повече вселени, за да ни убедят, че съществува някакъв реален шанс да се зароди свят като настоящия.

Числото 10^500 е броят възможни вселени на база възможните геометрии според Калаби-Яо. Тук не е включено възможното многообразие свойства на инфлатонното поле, чието количество задължително трябва да бъде много по-голямо от споменатото число 10 на степен 10^123 (просто защото това число е само част от възможните състояния), при това във всяка от възможните геометрии. Така че не можем да твърдим това, което се твърди в цитата. Да не говорим, че антропният принцип решава нещата дори да не съм прав - колкото и да е малка вероятността, тя явно се е реализирала щом ние сме тук :)


А от безбройните възможности за топология на пространството, нашето се обособява с точно три измерения, което е най-удачно за разгръщането на всички видове структури в мъртвата и живата природа.[78] (Същото се отнася на микро-ниво и за онези форми на Калаби-Яу, които осигуряват подходящите елементарни частици – виж 3-та заб.). Тоест тук се стига дори до безкрайно ниска вероятност, която няма как да бъде постигната случайно, ако броят на вселените е ограничен. Коментарът е излишен!

Напротив, коментарът е нужен. Според същата струнна теория, на която се основава горното твърдение, единствено гравитоните са затворени струни. Т.е. единствено за тях не е чужда възможността да усещат и да се придвижват през всичките налични измерения. Останалите известни засега частици се описват като отворени струни, които по необходимост си застопоряват крайщата върху тримерна брана, в резултат на което ние "виждаме" света само като тримерен. И вече като следствие, а не като необходимост, има възможност за достигане до жива природа. При друг тип основна брана, нещата щяха да са съвсем други. И пак трябва да се каже - колкото и да е ниска вероятността, тя се е реализирала щом ние сме тук.


а) Как се появяват точно такива свойства на материята, които обуславят нейното подреждане? (Те можеха да са напълно произволни и да нямат никакво отношение към организацията на всемира.)

Въпросът е малко неясно зададен. Каквито и да са свойствата на материята, резултатът от нейното взаимодействие ще доведе до организация на всемира (каквато и да е тя). Т.е. тази организация която наблюдаваме сега, е една от възможните на база споменатите числа по-горе - броят геометрии на Калаби-Яо и броят възможни начални състояния. Т.е. въпросът е до голяма степен реторичен.


б) Как са установени изключително деликатните пропорции между взаимодействията, законите и константите (т. нар. антропен принцип)? (Според думите на известния руски физик И. Л. Розентал "равновесието е така крехко, че и най-малкото изменение на действащите закономерности води до катастрофални последствия".)

А случайността да се случи една от много възможности не е ли добро обяснение?


в) Защо всички характеристики на материята остават фиксирани, а не варират безразборно, въпреки че когато те са се формирали, условията на ранната Вселена – температура, налягане, плътност и др. – са се променяли драстично (да не говорим за квантовите флуктуации, които би трябвало постоянно да влияят върху тях)? (Дори да приемем, че взаимодействията, законите и константите са някак си независими от всичко останало, те биха могли да се трансформират от само себе си – виж началото 1. ... абсолютен хаос.)

Не разбирам съвсем въпросът. Квантовите флуктуации влияят в микромащаби, и то не върху характеристиките (кои?) на материята. Нещата естествено зависят от температура, налягане и др., и именно реверсирайки сегашните наблюдения по този път, ние съдим за условията в началото. Което пък удивително добре се стикова с произволността на потенциала на инфлатонното поле там. Резултатът - самата инфлация е причината, която да уеднакви условията в цялата вселена.


4. Според стандартната версия небесните тела се образуват в газово-прахови облаци. Проблемът е, че те не могат да се завъртят около осите си и да започнат да кръжат около даден общ гравитационен център, за да образуват космическа система (планетна, звездна, галактична), защото се нарушават законите за запазване на импулса (а в скрита форма и гравитационният закон), които са динамични. (Виж 2. В природата не се наблюдават закони...)

Това вече съвсем не е вярно. Не е нужно да става допълнително завъртане. Него го има изначално. Причината е в закона за запазване на момента на импулса - ако една система има ненулев такъв импулс, неговата величина се запазва нататък във времето, независимо от конфигурацията на системата. И тогава нещата се изясняват, ако разгледаш един прост пример. Система от две тела, движещи се по права линия, която не свързва масовите им центрове (демек не се сблъскват), притежава ненулев момент на импулса - забележи, без дори те да се въртят около общ център. Система от повече тела, движещи се по същият начин - не непременно едно към друго, ще притежава такъв ненулев момент. Вероятността момента да е нулев е нищожна - всички обекти в една такава система трябва да се движат към нейният масов център, и при това едновременно да го достигнат. Когато ситуацията не е толкова рядка, телата обикновено се разминават, моментът е ненулев. В резултат на сблъскването на телата помежду им те променят своите скорости, което с по-голяма вероятност ги праща към центъра на масите при наличие на гравитация. В резултат облакът се сгъстява, което пък поради запазването на момента на импулса води до увеличаване на ъгловата скорост на въртене, водещо до заблудата че той сам се завърта против закономерностите. Гравитацията поддържа телата да не се разбягват, и в резултат се получава устойчива звездна форма. Която в резултат на по-нататъшното уплътняване встъпва в съответната еволюция. Забележи, именно поради съблюдаването, а не нарушаването на физическите закони.

И тък като се уморих, само една последна забележка. В квантовата електродинамика законът за запазване на импулса не е динамичен, а статистически. Поради това, че той не се запазва точно при виртуалните частици, пренасящи взаимодействието, а само за достатъчно големи взаимодействуващи системи.

Ако съм пропуснал нещо съществено от статията, може да ми обърнеш внимание да го разнищим.

Per warez ad scientiam