Еволюционната теория всъщност си е чист диалектически материализъм, така че няма как да избягаш от "религията"
хубаво съждение си направил, но е толкова християнско, че дори да не знаех, щях да предположа, че е написано от християнин - ти тълкуваш абсолютно всичко от християнската си гледна точка. Наистина една метафора може да бъде приета, като буквално твърдение и да търсиш доказателства в науката - тази грешка, често пъти се случва и я разбирам. Но не мога да проява разбиране относно същите опити за тълкувание на други религии и учения. Наистина има допирни точки м/у еволюционната теория и религиите, но те не са в контекста на първичното и вторичното - да твърдиш, че нещо е първично е едностранно възприемане на нещата и докато при поезията на християнството е разбираемо такова объркване, то при суровата методика на будизма може да се случи, само ако си карал на книжни знания, но нека оставим и него настрани, и да погледнем така наречените философи (за мен е малко под въпрос, доколко са философи), тъй като са по-разбираеми и няма да ровим из терминологията на различните религиозни школи.

"Всичко се променя" и Хераклит е прав: не можеш да стъпиш в една и съща река два пъти, реката се променя и няма нищо от рода на "е", всичко е в процес, става, движи се. Ние казваме "реката е", но виждал ли си някога река, която "е"? Тя винаги се движи, тече, тя е "течаща"или можем да кажем "речаща". А животът е "живеещ", но думата дава мъртва представа: "живот", завършено - като че ли кръгът е завършен, но не е така, всичко се променя.По същия начин се променяш и ти, всичко е поток, всичко е временно, не-постоянно, моментно. То е тук само за един миг и след това изчезва и никога няма да можеш да го откриеш отново. Няма никакъв начин, някога да го намериш отново. Веднъж заминало, то си заминава завинаги - няма два еднакви мига и за това в дзен са отишли още по-далеч"не можеш да стъпиш дори и един път в една река", защото тя тече, тя се променя във всеки един миг.

Но и нищо не се променя - и това е вярно, нищо никога не се променя, всичко винаги е едно и също. Парменид също е прав, той казва: няма нищо ново под слънцето. А и как може да има? Слънцето си е същото, така е и с всичко останало. Ако попиташ Парменид, той ще ти каже, че можеш да влезеш в която си река искаш - но винаги ще влизаш в една и съща река. Няма значение дали е Марица или Искър, защото водата е същата, навсякъде тя е Н2О. И дали ще стъпиш в реката днес или утре, или след милион години, реката ще е една и съща.

А как можеш да бъдеш различен? Беше дете - спомняш си го, след това си бил млад човек, след това остаряваш и това си го спомняш. Кой е този, който си спомня? В тебе трябва да има някакъв непроменящ се елемент - непроменяем, постоянен, абсолютно неизменен. Детството идва и си отива, така идва и младостта и си отива, така е и със старостта - но има нещо, което вечно остава неизменно.

Сега, позволи ми да ти кажа: и Хераклит, и Парменид са прави - всъщност, те са прави заедно. Ако Хераклит е прав, той е само половината от истината, ако Парменид е прав, тогава и той е наполовина прав. А нещо, което е наполовина истинно, не е истинно и двамата твърдят полуистини. Колелото се върти, но главината не се върти. Парменид говори за главината, Хераклит говори за колелото - обаче колелото не може да съществува без главината! А каква е ползата от главината, ако го няма колелото? Така че тези две полуистини, които изглеждат противоречиви, всъщност не са противоречиви, а взаимно се допълват. Хераклит и Парменид не са врагове, а приятели. Другият може да остане, само ако взаимнодопълващата истина е налице - иначе не.

Но в момента, в който твърдиш нещо, в най-добрия случай то може да е само половината от истината. Нито едно твърдение не може да обхване цялата истина. Ако някое твърдение иска да покрие цялата истината, тогава твърдението по необходимост ще противоречи на самото себе си, тогава по необходимост ще е нелогично. Тогава това твърдение ще изглежда ненормално. Махавира е правил това - той е най-лудият мъж, защото се е опитвал да изкаже цялата истина и нищо друго, освен цялата истина. Той те прави луд, защото всяко твърдение незабавно е последвано от неговата противоположност. Създал седемстепенен модел на съждения. Първото е последвано от неговото отрицание и то е последвано от неговото отрицание и т.н. и т.н. Продължавал да опровергава седем пъти и едва когато е казал седем пъти, седем различни неща, всяко от които противоречи на останалите, тогава казвал, че истината вече е изразена перфектно - но след това не си наясно какво е казал. Ако го попиташ: "Съществува ли Бог?", ще ти каже: "Да", но ще ти каже и "Не", а след това: "И двете", а след това: "И двете не съществуват" и т.н.....Накрая няма да достигнеш до никакъв определен извод, не можеш да достигнеш, не ти дава никакъв шанс да достигнеш до някакъв извод, оставя те да висиш в безтегловност. Това е едната възможност, ако настояваш истината да бъде изказана.

Другата възможност е тази на Буда - той запазва мълчание, знаейки добре, че каквото и да каже, ще бъде само едната половина. А едната половина е опасна. Няма да ти каже нищо относно върховната истина. Няма да ти каже, че светът е поток, няма да ти каже, че светът е неизменен. Няма да ти каже, че ти си, няма да ти каже, че не си. В момента, в които го попиташ нещо за абсолютната истина, той ще те спре. Ще ти каже:
- Моля те, недей да питаш, защото с твоите въпроси ме поставяш в затруднение. Или трябва да си противореча, което ще те обърка, или трябва да ти кажа само половината истина, която не е истината и е опасна, или трябва да запазя мълчание.
Това са трите възможности: противоречивото твърдение, полуистинното твърдение и мълчанието, като последното е избрано и от Буда, и от Исус.

Така, че недей бяга от религията търсейки доказателства в науката - няма да намериш нищо, само ще се самоубеждаваш и това наистина личи.

Много е трудно да приемем обаче, че толкова добре разчетени, изящни и съвършени системи като атомите ще се появят в готов и завършен вид просто ей така от „небитието”

С други думи, необходимо е Бог да притежава способността да сътвори от нищото най-подходящата материя за изграждането на всички неща във Вселената

в случая необходимоста от Бог издава необходимоста от обяснения, защото не можеш да приемеш абсурда на съществуването - от около година наблюдавам нещо, което ако се случи ще е направо шах и мат с пешката, силно подозирам, че рано или късно науката или по-точно учените, ще проумеят и ще приемат абсурда и невъзможното, а религиозните все така ще си държат на обясненията в книгите им. Имаш нуждата от един рационален Бог, който да създава атоми ей така от нищото и всичко да е ясно, а същевременно има ли нещо по-абсурдно от самия Бог, който е толкова неясен, че масово вярващите се чудят, как да го докажат, с което всъщност се стремят да го докажат на самите себе си, а не на другите.

Редактирано от Exaybachay на 03.06.12 21:05.