Бог е личност и съзнание, а не природен закон, логическо съждение или система. Значи нещата са доста по-сложни, отколкото да разглеждаш лист хартия и да мислиш дали може това или не. Тоест подходът ти е да разглеждаш формални обскурантизми, а не съзнателната същност на Божественото взаимоотношение с човека.

Значи щом Бог е съзнание, той може да бъде покорен и непокорен. Най-малкото Бог формулира мисли, в които присъства покорство и непокорство, формулира метафори и още по-сложни притчи. Бог формулира противоречия, които водят до определени душевни и съзнателни преживявания. Дори покорството и непокорството са неща, разказвани на първи план за хора съвсем незапознати с Бог и неизвършили рефлесия над онова, което се случва в мислите и битието им. Защото покорството и непокорството е един пример. А какъв е примерът? Примерът показва, че има едно обмисляне на въпроса за покорството или непокорството. Показва, че има мисловен процес и душевен живот. Не живееш като мислеща тръстика, ами достигаш до по-високо обмисляне на неща, за които има примери в изкуството и притчите. Този духовен живот не е като да намериш някакво противоречие в математически проблем. Този духовен живот засяга живи съзнателни същности, а не предмети.

Човек разбира за своето покорство или непокорство от същността си, от нещата, които му се случват докато живее и последствията им. Бог може да няма тези качества в идентичен смисъл (най-малкото защото човек живее на света в темпорален план, за разлика от бога, който е нещо по-обхватно), но начинът по който човекът е отпечатък на Бога е сложен. Може да разбереш този начин не чрез сюржекция или други математически понятия, ами чрез съзнанието си. Но по същество не можем да знаем всички онези начини, по които Бог може да формулира и по-важното изживее и пресъздаде понятията на покорство и непокорство в неговата личност.